site.btaС изложба на керамични лули Археологическият музей в Бургас разказва как се е ползвал тютюнът по българските земи

Близо 40 късносредновековни, както и няколко възрожденски керамични лули, открити в района около Бургас, показва от 1 април в най-новата си изложба Археологическият музей в морския град.  

Лулите в експозицията "Късносредновековни керамични лули от фонда на РИМ-Бургас" са датирани от края на XVII, от XVIII и началото на XIX век. Най-красиво орнаментираните сред тях са открити при разкопките на Аква Калиде, но има и такива, които са от проучвания край села и около Созопол, Несебър. "Такива лули се намират често на територията на съвременна България и навсякъде, където се проучват исторически пластове от Средновековието и възрожденския период", разказа за БТА екскурзоводът на музея Гергана Данабашева.

Първите лули имат права форма и са силно повлияни от западноевропейските аналози. Чашката, в която се поставя тютюнът, има форма на пресечен конус. В долната си част тя постепенно изтънява, като под прав или тъп ъгъл плавно преминава в дълга тръбичка. Обикновено тези лули, след изпичане на глината, имат бял цвят. За употребата им не е било необходимо допълнително приспособление.

Центрове за производство на лули е имало в Европа и Османската империя, като особено в средата на XVIII в. са произвеждали големи количества. По-късно украсите стават по-сложни като геометрични детайли. Те обикновено са релефни и се делят на негативни и позитивни. Най-често с негативна украса или чрез издълбаване са правени орнаментите по чашката на лулата, докато позитивната, или изпъкналата украса, се е слагала по самия наустник - там, където е тръбичката. Много често има комбинирана украса, които са били и по-луксозните лули", коментира екскузоводът. 

По думите на Гергана Данабашева в лулите от по-късния период вече се наблюдават и различни щемпели, които не са служели за украса, а по-скоро като знак за марката на производствения център. По това е можело да се разбере къде е създадена лулата. Така учените успяват да проследят и пътя на лулите. В средата на XVIII век в Европа и Османската империя има много такива глинени лули и те диктуват модата в моделите и формите на лулите, каквито се намират почти по цялото Средиземноморие и Черноморие. "До самия край на XIX в. на територията на България се наблюдава употреба на керамични лули, но към края на века занаятът вече замира", каза екскурзоводът. 

Заедно с лулите изложбата застъпва и историята на тютюна като растение и тютюнопроизводството. Посетителите могат да научат подробности за произхода и видовете на растението, както и че в България тютюн се отглежда от 1717 г. "Първоначално употребата на тютюневи изделия е била чрез дъвкане, после и смъркане, а на по-късен етап се появява и пушенето чрез лули и наргилета. Най-накрая като форма на употреба се налага пушенето на папируси и пури", обясни Гегана Данабашева и допълни, че в началото само мъжете са имали право да пушат тютюн. По нашите земи тази дейност е имала най-вече социална функция, като в Османската империя дори е имало обособени специални помещения за пушене. В световната история употребата на лули е имала понякога и церемониална функция, каквато например са прилагали индианците при сключване на мир, откъдето идва и известният израз за лулата на мира. 

Изложбата "Късносредновековни керамични лули от фонда на РИМ-Бургас" ще може да бъде разгледана до края на септември.