Третата национална среща на ученическите съвети започна днес в Пловдив. „Националният ученически парламент е мощен национален инструмент за ученическо самоуправление, в който членуват повече от 130 училища от цялата страна“, каза пред БТА Лена Карналова, изпълнителен директор на организаторите от асоциацията „Голям брат, Голяма Сестра - България“.
„Тези срещи, които организираме, са една трибуна за младите хора да поставят своите проблеми и да зададат своите въпроси към институциите, от които зависи решаването на тези проблеми. За това гледаме на тези срещи не просто като събиране на 120 ученика от страната, а като възможност за един дебат между младите хора и политиците“, допълни тя.
В събитието се включиха заместник-министърът на младежта и спорта Петър Младенов, заместник-директорът на Центъра за развитие на човешките ресурси (ЧРЧР) Владимир Йорданов и д-р Бояна Алексов от дирекция „Приобщаващо образование“ към Министерството на образованието и науката (МОН).Чрез конферентна онлайн връзка участие взе и българският евродепутат Христо Петров.
Срещата откри заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов, който отправи приветствие към учениците от името на община Пловдив и поздрави асоциацията „Голям брат, Голяма сестра – България" за работата ѝ с младите хора и популяризирането на ценността на доброволчеството.
„Няма как да не съм щастлив, че за втора година мога да дам началото на тази среща, която се провежда в Пловдив. За мен винаги ключовото е било едно – тези срещи показват, че има отговор на апатията. Истината е, че насякъде го виждаме около нас и особено сред младите хора – един хроничен проблем на апатия. Дали тя е политическа, дали е непознаване или нежелание да опознаваме как работят институциите, да не познаваме проблемите, да си затваряме очите за неща, които се случват около нас. Истината е, че именно такива срещи показват колко много млади хора има, които са активни и които искат да познават отвътре една тема достатъчно добре, за да могат да намерят съответния отговор“, каза той.
„Ние много често не знаем какъв е проблемът и не можем да го видим отвътре. Много често пипаме само по повърхността. Смятам, че именно такива такива платформи, които събират млади хора, които имат ангажираност, могат да повлият за това ние да познаваме явния друг друг проблем, и да не си затваряме очите за него. Много се радвам, че вие не сте апатични, защото искате да научите за проблема и да предложите решение. Смятам, че това в дългосрочен план може да доведе единствено и само до дивиденти. Пожелавам ви да сте живи, да сте здрави, да продължавате да сте все така активни. И днес да бъде още една стъпка напред във вашето развитие, във вашето осъзнаване“, добави той.
Председателят на Националния ученически парламент – Кристиян Ангелов, призова учениците, учителите и официалните гости да продължават да бъдат активни. Той представи кратък разбор на вчерашния ден и очерта методологията на днешната среща в четири стъпки.
„Първата е да се постави рамка на възможностите. В работните групи участват представители на младежките образователни институции, които заедно с вас ще обсъдят съществуващите политики, възможностите за сътрудничество и какви цели може да си поставим. Във втората стъпка ще имате възможността да се допитате до експерти. Този панел е с участие на експерти по темите по интерес, които да разгледат резултатите на проведените през първия ден дискусии, да предоставят обратна връзка и да предложат ефективни следващи стъпки на база събраната информация в работните групи. Третата стъпка е обобщение и вътрешна дискусия. На база на всичко научено от разговорите с представители на институциите и експертите, членовете на работните групи ще имат възможност да обобщят и да отправят препоръки за промяна в съответната сфера. Четвъртата стъпка е определяне на ролята на ученическите съвети. Националната среща предоставя възможност на участниците да помислят за кампании и дейности на местно ниво, с които да адресират петте теми, както и да обобщат и да отправят препоръки за промяна в съответната сфера. Тази методология, която ви представих, е начертана от ученици, които са участвали в онлайн консултация“, каза Кристиян Ангелов.
Методологията е определена от ученици от цялата страна, които са участвали в консултация, свързана с предизвикателствата пред българското образование. Те са определили темите, които днес в работните групи ще бъдат разгледани и коментирани.
След като отправи и своето приветствие към учениците, Лена Карналова, като модератор на панелите, постави началото на диалога с представителите на институциите.
Заместник-министърът на младежта и спорта Петър Младенов представи на участниците част от политиките и програмите за младежка активност на Министерството. „Министерството на младежта и спорта винаги има време за младите хора. Вдъхновяващо е да видиш толкова много млади хора в една зала на едно място, активни и готови за развитие на гражданското общество. Ние имаме честта да координираме държавната политика за младежта, което е вдъхновяващо, но и предизвикателно. Да обхванеш изцяло всичко е наистина понякога много трудно, за това си служим с определени инструменти, с които съм сигурен, че сте запознати. Това са „Закон за младежта“ и „Национална стратегия за младежта“. Това е много важно, защото много други държави нямат такава законова рамка, която да определя визията, приоритетите и нагласите на младите хора“, каза той. Заместник-министърът разказа за програмите „Национална програма за младежта“ и „Национална програма за планиране на младежки дейности“ по закона за хазарта, която е от 2017 г.
Бояна Алексов, главен експерт в дирекция „Приобщаващо образование“ към МОН, запозна присъстващите с новите програми на Министерството в посока превенция на насилието, превенция на хазарта, злоупотребата с наркотични вещества и новата им инициатива за безопасното шофиране. Тя посочи, че тази година ще се обърне голямо внимание на развиване на уменията и талантите на децата със специални образователни потребности с програмата „Заедно в изкуства и спорт“.
Заместник-директорът на Центъра за развитие на човешките ресурси Владимир Йорданов посочи основните дейности в направление „Училищно образование“, както и възможностите в различни сектори и направления, в които младежите могат да се участват.
В допълнение към панелните дискусии, основната дейност се осъществи в работни групи, които бяха посветени на теми като психично здраве, хазарт и злоупотреба с вещества, борба с насилието и тормоза в класната стая, образование за 21 век, извънкласни дейности и гражданско образование.
Участниците имаха възможност да обменят опит и идеи със свои връстници, активно участващи в живота на своите училища.
Учениците ще имат задачата до края на срещата да формулират до пет препоръки до институциите на местно и национално ниво. Експертите от институциите ще им помогнат да бъдат реалистични, а представителите на неправителственият сектор ще им помогнат да и ще им дадат насоки за организирането на застъпнически кампании.
Национален ученически парламент е независима платформа, която обединява ученическите съвети и парламенти от цяла България и представлява учениците на местно, национално и международно ниво.
/ДД/
news.modal.text
