site.btaДокументираме исторически пътеки, казаха за БТА авторите на фотографско проучване на български поклоннически пътувания в Йерусалим

Надяваме се нашето документално проучване да допринесе за признанието и изучаването на историята, казаха за БТА Михаел Чернин и Шай Халеви от Израелската служба по антики. Те са автори на фотографско проучване, разкрило десетки български надписи в гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим. Както БТА писа, за това съобщи израелският в. „Джерузалем пост“.

„Документираме историческите пътеки, по които са минавали хората и са оставяли следи. Това документиране е вълнуващ разказ, който описва човешки истории, без да дава оценки, с цялото уважение към хората, които са били тук и са оставили отпечатъци по пътя си“, казаха за БТА Михаел Чернин и Шай Халеви. БТА се свърза с Израелската служба по антики и получи изявлението на авторите на проучването по електронна поща.

Чернин и Халеви са публикували резултатите от проучването си върху българските надписи в православни манастири в Йерусалим в специализираното издание „Атикот“ на Израелската служба по антики през 2024 г. Двамата автори са изследователи в Израелската служба по антики. Проучването им документира надписи в три манастира – „Свети Теодор“, „Йоан Предтеча“ и „Свети Харалампий“. Това са православни манастири в Стария град на Йерусалим.

Чернин и Халеви са се заели през 2023 г. да документират графити, оставени от поклонници на множество знакови места и обекти в Стария град на Йерусалим и околностите му. Авторите използват уникални фотографски методи - мултиспектрален анализ и техниката RTI – фотографски метод за изследване на повърхности чрез формата и цветовете на обекти. Така те успяват да открият отпечатъци и следи, които са останали незабелязани при предишни изследвания и са свидетелство за това, че много поклонници са пристигали до Светите земи за религиозни церемонии, пишат авторите в публикацията си в „Атикот“. Чернин и Халеви преди това са изследвали по същия начин сградата над гробницата на цар Давид на хълма Цион в Йерусалим, където е и стаята на Тайната вечеря. В сътрудничество с други двама изследователи през 2022 г. те са открили десетки графити на християнски поклонници от Западна Европа, Балканите, Кавказ и Близкия изток от периода 14-16 в.

В публикацията си в специализираното издание на Израелската служба по антики Чернин и Халеви посочват, че целта им е била създаването на каталог на българските надписи в манастирите в Йерусалим и че са опитали да покажат картина на българското поклонничество в Йерусалим. Оцелелите графити показват интензивността на българското поклонничество в Светите земи през Османския период, разкриват широкия набор от населени места, от които идват поклонниците, както и времевия обсег на посещенията им в манастирите.

Авторите са описали в изследването си 26 български надписа в манастирите. В статията те посочват, че българското поклонничество започва в началото на османския период и въз основа на проучването си заключават, че масовото поклонничество на българи в Йерусалим е започнало през втората половина на 18-и век, като допускат, че е свързано с благоприятно икономическо положение. Този извод се налага от анализ на родните места на поклонниците, оставили следи по манастирите – градове като Банско или пристанищни центрове по Дунав като Видин, Свищов и Русе. Отсъствието на графити от края на 16-и век например се обяснява с ограничения брой поклонници и вероятното им по-ниско социално-икономическо положение, поради което не са можели да си позволят надписи (вероятно те са изисквали финансова инвестиции под формата на дарение, посочват авторите).

В манастира „Свети Теодор“ в Йерусалим един от надписите гласи „Хаджи Стойко от Котил. Година 1776“, писа „Джерузалем пост“. Авторите отбелязват значението на Котел и уточняват, че икономическият просперитет на селището е довел до появата на много заможни жители. „През XVII век Котел е станал център на текстилната промишленост“, пишат те.

Друг текст гласи „Хаджи Стан. Хаджи Йованчо. Хаджи Иван. Хаджи Филип. От (Га)браво. 1794“. Габрово е описан като „един от важните центрове на Българското възраждане“.

В друг надпис имената са „Хаджи Никола. Хаджи Ласко. Хаджи Вълкан. Хаджи Вельо. От Разлог“. Проучването идентифицира и търговски символи, като авторите обясняват, че „такива символи са известни от надгробни плочи и печати на български търговци, които са извършвали търговска дейност в Буда, Виена и Нови Сад (Сърбия)“.

В манастира „Йоан Предтеча“ надписите включват „Хаджи Георги. 1842 г. от Каменица. От (манастира) „Свети Георги“ в Белащица“. Друг гласи „Хаджи Михаил свещеник от Истанбул“. „Джерузалем пост“ писа, че изследователите обясняват как „през целия Османски период в Истанбул е живяла голяма общност от българи“.

В манастира „Свети Харалампий“ подробен надпис от 1874 г. изброява поклонници от Стара Загора и Оряхово, сред които са „хаджи Тодор Коюв и децата му: Хаджи Гьорги (и) Хаджи Мария“. В друг надпис от 1881 г. е записано „Хаджи Атанас от казата Солун, от село Негован“ – селище, „считано за един от центровете на българския национализъм в Македония“.

Изследването подчертава българското присъствие не само в манастирите, но и в църквата на Божи гроб. Надпис от 1854 г. гласи „Нетко от Копривщица“. Авторите отбелязват, че „Копривщица се е ползвала със специален статут: жителите ѝ са били освободени от данъци... и на мюсюлманите е било забранено да живеят там“.

В надпис от 1780 г. са изброени седем поклонници от Свищов, сред които „хаджи Стоян, син на хаджи Петко... хаджи Иван и хаджи Манчу (синове) на хаджи Ангел от Свищов“.

„Масовите поклоннически пътувания на жителите на града до Светите земи продължават и през първата половина на ХХ в., по времето на британския мандат в Палестина“, отбелязват авторите.

Изследването дава рядък поглед върху многовековното духовно пътуване на българските християни до Божи гроб, обобщава „Джерузалем пост“.