Документираме историческите пътеки, по които са минавали хората и са оставяли следи. Това документиране е вълнуващ разказ, който описва човешки истории, без да дава оценки, с цялото уважение към хората, които са били тук и са оставили отпечатъци по пътя си. Надяваме се нашето документално проучване да допринесе за признанието и изучаването на историята, казаха за БТА Михаел Чернин и Шай Халеви от Израелската служба по антики. Те са автори на фотографско проучване, разкрило десетки български надписи в гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим. Както БТА съобщи, за него писа израелският в. „Джерузалем пост“. БТА се свърза с Израелската служба по антики и получи изявлението на авторите на проучването по електронна поща.
Чернин и Халеви са публикували резултатите от проучването си върху българските надписи в православни манастири в Йерусалим в специализираното издание „Атикот“ на Израелската служба по антики през 2024 г. Двамата автори са изследователи в Израелската служба по антики. Проучването им документира надписи в три манастира – „Свети Теодор“, „Йоан Предтеча“ и „Свети Харалампий“. Това са православни манастири в Стария град на Йерусалим.
Чернин и Халеви са се заели през 2023 г. да документират графити, оставени от поклонници на множество знакови места и обекти в Стария град на Йерусалим и околностите му. Авторите са използвали мултиспектрален анализ и техниката RTI – фотографски метод за изследване на повърхности чрез формата и цветовете на обекти, пишат те в публикацията си в „Атикот“. Така те успели да открият отпечатъци и следи, които са останали незабелязани при предишни изследвания и са свидетелство за това, че много поклонници са пристигали до Светите земи за религиозни церемонии. Чернин и Халеви преди това са изследвали по същия начин сградата над гробницата на цар Давид на хълма Цион в Йерусалим, където е и стаята на Тайната вечеря. В сътрудничество с други двама изследователи през 2022 г. те са открили десетки графити на християнски поклонници от Западна Европа, Балканите, Кавказ и Близкия изток от периода 14 - 16 в.
В публикацията си в специализираното издание на Израелската служба по антики Чернин и Халеви посочват, че целта им е била създаването на каталог на българските надписи в манастирите в Йерусалим и че са опитали да покажат картина на българското поклонничество в Йерусалим. Оцелелите графити показват интензивността на българското поклонничество в Светите земи през османския период, разкриват широкия набор от населени места, от които идват поклонниците, както и времевия обсег на посещенията им в манастирите.
Авторите са описали в изследването си 26 български надписа в манастирите. В статията те посочват, че българското поклонничество започва в началото на Османския период и въз основа на проучването си заключават, че масовото поклонничество на българи в Йерусалим е започнало през втората половина на 18-и век. Те допускат, че е свързано с благоприятно икономическо положение. Този извод се налага от анализ на родните места на поклонниците, оставили следи по манастирите – градове като Банско или пристанищни центрове по Дунав като Видин, Свищов и Русе. Отсъствието на графити от края на 16-и век например се обяснява с ограничения брой поклонници и вероятното им по-ниско социално-икономическо положение, поради което не са можели да си позволят надписи (вероятно те са изисквали финансова инвестиции под формата на дарение, посочват авторите).
