Пътуването на запазеното културно наследство по света дава възможност за споделяне на опит, на знание, на съпоставки, както и да открием мястото си сред другите народи в съхраняването на знанието за него. Това каза заместник-директорът на Регионалния исторически музей (РИМ) в Русе Ренета Рошкева в пресклуба на БТА в крайдунавския град по време на представянето на новия брой на списание ЛИК "Културното наследство на България пътува по света".
По думите й историческите събития никога не са изолирано явление за една държава и народ.
"Времето ни е свързвало и разделяло и е оставило отпечатък, но и не се е съобразявало с границите, които имаме днес. Затова на Балканите имаме много общи моменти с другите държави в историческото минало, което може да се проследи чрез експонирането на наследството, съхранявано в музеите", обясни Рошкева.
Според нея римското наследство е с обща история с околните на нас държави - особено що се отнася до протежението на Дунавския лимес - границата на Римската империя по река Дунав.
"И съвсем не е случайно, че Русенският музей след 1989 година направи първата си международна изложба, пътувайки първо до Букурещ, Румъния, през 1999 г., а след това и до Германия през 2000 година. Тя включва експонати, които са резултат на 40-годишни разкопки в римско-византийската крепост Ятрус до русенското село Кривина", обясни Рошкева.
Тя каза още, че Русенският музей пътува по света най-много със своето тракийско наследство. "Боровското съкровище е най-пътуващият експонат от нашия музей, а също и много рядък меден слитък, който е като домонетно средство за размяна. Те пътуват, ако не всяка година, то през година - на много места в Европа, та дори и в Япония през 2008 година. Всичко това показва, че има интерес към нашето наследство и ни представя по най-добрия начин пред света", обясни Рошкева.
Тя даде за пример и друга изложба - по проект "Венера по Долния Дунав". Четири музея от Румъния и два от България се включват в него през 2008 година. Експозицията показва, че религиозната пластика от онзи период, олицетворяван с богинята Венера, е аналогична в целия ареал от Русе до Констанца.
Рошкева каза още, че има и духовно културно наследство, което е запазено живо в годините. То може да бъде проследено в номинацията на мартеницата като общо наследство на България, Румъния, Република Северна Македония и Молдова.
"И в тази връзка нашите мартеници пътуват до музея в румънския град Гюргево, а румънските "мартишори" гостуват при нас, което показва общото в нашето минало като културни ценности, които изповядваме", заяви заместник-директорът на Русенския исторически музей.
/АКМ/
news.modal.text
