"Културното наследство на България пътува по света“ е темата на мартенския брой на сп. ЛИК

site.btaВременните изложби са една подходяща форма на популяризиране на културното наследство, каза директорът на Музея на занаятите в Троян

Временните изложби са една подходяща форма на популяризиране на културното наследство, каза директорът на Музея на занаятите в Троян
Временните изложби са една подходяща форма на популяризиране на културното наследство, каза директорът на Музея на занаятите в Троян
Елеонора Авджиева, директор на Музея на народните художествени занаяти и приложни изкуства (МНХЗПИ) в Троян по време на представянето на мартенския брой на сп. ЛИК в Националния пресклуб на БТА в Троян. На снимката: Директорът на Музея на народните художествени занаяти и приложни изкуства в Троян Елеонора Авджиева.Снимка: кореспондент на БТА в Троян Преслава Иванова

Временните изложби са една подходяща форма на популяризиране на културното наследство, каза Елеонора Авджиева, директор на Музея на народните художествени занаяти и приложни изкуства (МНХЗПИ) в Троян по време на представянето на мартенския брой на сп. ЛИК в Националния пресклуб на БТА в Троян. Културното наследство е един много широк хоризонт, който не се свежда само до Античната, Средновековна или Възрожденска история, подчерта тя и разказа, че изложби на музея многократно са гостували из България.

„Организирането на изложби в чужбина е изключително трудоемък процес в административно отношение, свързано е със заплащане и на сериозни застраховки и спазване на ред финансови изисквания и за да се случи, зад музея трябва да застане някоя солидна институция“, посочи Авджиева. 

Мога да кажа, че чуждестранните туристи, които посещават Музея на занаятите, се отнасят с изключително уважение към нашето културно наследство. Много са впечатлени от нашето специфично троянско наследство и начина, по който са представени занаятите, каза директорът на МНХЗПИ – Троян.

Тя посочи, че по-голямата част от посетителите на културната институция са български граждани от различни възрасти, които имат подчертан интерес към национално значими личности, факти и събития, случили се в региона. Според директора на музея в локално отношение аспектите на културното ни наследство се представят по един приятен за съвременния човек начин, но тя смята, че има още много неизползван резерв, особено в музейните колекции.

Крайно недостатъчно е просто да се намери една недвижима културна ценност. За да се разкрие нейната научна и информационна стойност, тя трябва да бъде добре реставрирана, да получи научна идентификация, да бъде публикувана и презентирана под някаква форма. Стана дума колко е трудно за малките музей, тъй като нямаме реставратори, а това е един много скъп процес.

Разбира се, начинът на експониране и представяне пред публика също има огромно значение. Много са информационните канали, по които културното наследство би могло да стига до публиките, но за всичко това трябват ресурси – не само финансови, а и чисто човешки, с които малките музеи са ограничени, подчерта Елеонора Авджиева.

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 12:17 на 26.03.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация