site.btaВ продължение на десетилетие са събирани народните носии, показани в изложбата "Наследство" в Казанлък

В продължение на десетилетие са събирани носиите от колекциите на Лилия Гетова, Даниела Димитрова и Антон Гудов, показани в изложбата „Наследство“ в Художествената галерия в Казанлък. Това каза в интервю за БТА Лилия Гетова. По думите й най-ценното е, че всички представени носии са редки и могат много трудно да бъдат видени на едно място, а колекцията е „събирателен образ на празничните женски носии от различните етнографски области на страната“. 

Това не е първата изложба на тримата колекционери, но в нея са представени шест костюма, които не са показвани до момента, а в много други има нови елементи, които са липсвали в окомплектовката в предходни експозиции. „Това, върху което акцентираме, е носията да е представена с всички елементи - от костюма и накитите до старинното забраждане, което е вече забравено“, каза Гетова и подчерта, че е интересно за хората да видят как са изглеждали в цялата си визия жените отпреди сто и повече години. 

В изложбата представяме 21 женски и момински носии от почти всички етнографски области на България, посочи тя. Най-много са от Тракия - имаме носии от Казанлъшко, носии на преселници от Одринска и Беломорска Тракия – те са отдавна изгубени, каракачански костюм на преселници от Сливенско, два костюма от Елховско и една носия на преселници от Гръцко, така наречените кариоти, обясни Лилия Гетова. Показан е и градски костюм от Котел с много богати накити от сребро. 

Сред носиите, които се показват за пръв път, е Карнобатската носия, която е с изключително интересно забраждане, наречено „качул“. За да възстановят това забраждане, което е изгубено във времето, тримата са използвали стари снимки от Етнографския музей в Бургас. Друг костюм, който се показва за пръв път в изложба, е е капанска носия на жена от Разградско. Тя е с изключително фина бродерия по полите и ръкавите, по престилката, много красива и рядка, посочи Гетова. 

В изложбата са показани празнични костюми на българи преселници от областта Банат, намираща се навремето в Австро-Унгария. Днес тези селища, от които идват тези преселници, са в пределите на Румъния. Показаните костюми са от град Винга и от село Стар Бешенов. Има и три северняшки костюма, каза още Лилия Гетова. „Интересното за сватбения костюм от Плевенско е, че той е с изключително красив накит на главата, който се нарича „кайца“. Този накит е носен от жената след сватбата или до 40-я ден, или докато свекървата е казвала, че вече може да го свали“, обясни тя. Кайцата е изключително богата и тежка като накит, а материалите за нея са събирани около пет, за могат колекционерите да я възстановят по стари снимки и тя да изглежда така, както е изглеждала преди век. 

Тя допълни, че любопитна е и носията на лазарка, която момичетата са обличали, изпълнявайки лазарските ритуали и надявайки се скоро да срещнат партньора си в живота. Вярвало се е, че ако младото момиче носи лазарския костюм на своята по-голяма омъжена сестра, това ще и донесе късмет. 

Важно е да се каже, че в почти всеки един от костюмите за тази изложба има добавени редки части, които с времето сме изнамирали, подчерта тя. По думите и не всеки костюм се намира в пълната си окомплектовка от собствениците – често липсва, престилка, забраждане, част от накитите, или липсва ризата - такъв е примерът със старинната Елховска носия, която се показва за пръв път, защото дълго време колекционерите не са намерили нейната риза и се е наложило да се бродира нова със старинни материали. Престилката за тази носия пък са търсили почти десет години. 

Всяка една носия има своята история. „Банатската носия е внесена от Румъния, от семейство, което в момента живее там. Те искаха тази носия да се продаде само на българи, за да се върне в България, а понеже е изключително скъпа, успях да я закупя на части“, разказа Гетова.

При проучванията си колекционерите се доверяват най-вече на стари фотографии, правени на мястото, където живеят хората – в техните домове, на нивата, на хорото. Използват и информация от музеи и от различни издания. „Имаме в библиотеката си всички издания по темата, излизали през последните 50 години. Целта ни е да черпим данни от различни източници, да ги сравняваме, за да можем да имаме най-достоверната информация как трябва да изглежда дадена носия“, посочи Лилия Гетова. Тя смята, че българският автентичен фолклор не е достатъчно познат, макар и в България много хора да притежават и да колекционират народни носии. „За съжаление хората не гледат задълбочено на етнографията, не я проучват достатъчно и се допускат грешки, което е недопустимо. Във всяко едно селище носията е била уникална за себе си, жената е влагала онова, което е традиционно за селото, но и нещо от себе си и така се е получил един канон“, отбеляза Гетова. 

Изключително трудоемък е и процесът по реставрация и намиране на подходящите материали за това, разказа Антон Гудов. „Необходимо е да се намерят стари материали или нови такива, които да се доближават до старите“, каза той. И допълни, че старите материали са изключително естествени и по тази причина понякога за възстановяването една риза повече време отнема намирането на материалите, отколкото самата възстановка. По отношение на забражданията малко елементи са запазени и се налага сами да ги изработваме, коментира още Гудов. Той допълни, че не е необичайно това, че е мъж, а се занимава с шиене – навремето е било изключително популярно да бъдеш терзия , било е много уважавана работа, а в момента има много мъже, които „възраждат“ терзийството. 

Лилия Гетова, Даниела Димитрова и Антон Гудов започват съвместната си работа през 2014 г. със създаването на женското трио „Калина", където Лилия и Даниела, заедно със Славена Садова, са певици, а Антон е ръководител на триото. Женското трио „Калина" е посветено на съхраняването и популяризирането на автентичния български фолклор чрез изпълнения на традиционни песни и, макар вече да не съществува, любовта на тримата към автентичната българска песен прераства в страст към събиране и реставриране на старинни носии и накити. „Тримата се запознахме се преди повече от 11 години и ни събра любовта към автентичния фолклор“, каза Даниела Димитрова. Наложи се да намерим автентични носии, за да може освен музиката, да покажем и как е изглеждала българката по това време. Впоследствие продължихме да издирваме носии от цяла България и това се превърна в страст, разказа тя. И допълни, че през годините тримата са търсили хора в различни населени места, които освен да им предоставят носии, да разкажат и историите зад тях. „Така вникнахме в самите обичаи, традициите, начина на изработка на българската носия, символиката, която българката е влагала в изработката - защото всяка една част от носията има своето предназначение и дълбок смисъл“, подчерта тя. 

Изложбата „Наследство“ е част от програмата на Художествената галерия „Търсачите“ и ще остане в културния институт до 15 юни.