site.btaВиолета Бахчеванова: Никога не трябва да си въобразяваш, че изкуството започва от теб

Да си актьор в Народния театър е преди всичко отговорност – никога да не си въобразяваш, че изкуството започва от теб, да не си позволяваш несериозност на сцената, защото нашата публика винаги е влизала в този театър като в храм на голямото изкуство. Думите са на Виолета Бахчеванова. Днес се навършват 90 години от рождението на голямата българска актриса.

„Винаги се стремя към победа на сцената. Стремя се честно и всеотдайно“, казва Бахчеванова. Тя държи своеобразен рекорд за най-дълго играната главна женска роля в историята на Народния театър.

В ДЕСЕТИ КЛАС ИЗИГРАВА ПЪРВАТА СИ РОЛЯ

Виолета Бахчеванова е родена на 22 март 1935 г. в София. Завършва средно образование в 21-о единно девическо училище, в столицата. Солистка е в Хора на софийските девойки. В 10-и клас изиграва квартеронката Луиза в „Чичо Томовата колиба“ на сцената на тогавашния работнически театър „Георги Димитров“. През 1954 г. постъпва във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) „Кръстьо Сарафов“ (днес Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, НАТФИЗ). През 1959 г. завършва института в класа на проф. Филип Филипов.

На студентската сцена Виолета Бахчеванова се откроява в ролята на Соня Финчли в „Американска трагедия“ по романа на Теодор Драйзер, в постановка на проф. Филипов, и в ролята на Лизи Къри в „Човекът, който донесе дъжд“ на Ричард Неш. Пресъздава и образа на Елена Николаевна в „Деца на слънцето“ от Максим Горки.

След дипломирането си Виолета Бахчеванова е поканена в Драматичен театър „Адриана Будевска“ – Бургас, заедно със състудентите си Вълчо Камарашев, Живко Гарванов, Лили Райнова, Асен Кисимов и Васил Стойчев, за когото впоследствие се омъжва. На бургаска сцена се изявява само за един сезон (1959/1960), като изиграва четири главни роли под режисурата на Юлия Огнянова, Леон Даниел и Вили Цанков.

Дебютът ѝ като професионална актриса е в ролята на Нила Снижко в „Барабанчица“ от Афанасий Салински, при първата постановка на пиесата у нас. Поверени са ѝ образите на Раневска от „Вишнева градина“ от Антон Павлович Чехов, на Райна от „Къщата на сенките“ на Иван Теофилов и на Ангела от едноименната пиеса на Георгос Севастикоглу.

33 ГОДИНИ В НАРОДНИЯ ТЕАТЪР

След успешния сезон в Бургас, Виолета Бахчеванова е поканена в Народния театър „Иван Вазов“, където дава 33 години от живота си. Създавайки емблематични роли в повече от 50 спектакъла в класически и съвременни, чуждестранни и български пиеси под режисурата на водещи имена в българския театър. Талантът на актрисата се разгръща в десетките роли на жени от царско или аристократично потекло, на жени от народа или свързани с народа, но и в единия, и в другия случай – жени с изградени характери, властни, амбициозни, предприемчиви.

Виолета Бахчеванова дебютира на сцената през 1961 г. с ролята на Мария Десислава в „Иван Шишман“ от Камен Зидаров, в постановката на Николай Люцканов. Представлението се играе 315 пъти – своеобразен рекорд за най-дълго играната главна женска роля в историята на Народния театър.

Паметни и незабравими със своето мощно сценично присъствие и драматично внушение са нейната Глафира в „Егор Буличов и другите“, маркиза Спина в „Хенрих Четвърти“ или Мария Стюард в „Мария Стюард“, лейди Бритомарт в „Майор Барбара“. Огромна е и комедийната сила на таланта ѝ, която вдъхва неповторим дух в роли като г-жа Трифкович в „Двубой“ и Селямсъзката в „Чичовци“ от Иван Вазов, или Костанда в „Свекърва“ от Антон Страшимиров, г-жа Илиева в „Големанов“ от Ст. Л. Костов.

Виолета Бахчеванова се превъплъщава и в образите на Терзийска от „Службогонци“, на Фотина от „Казаларската царица“, на Лора от „Между два изстрела“, на Тут от „Всичко в градината“ на Едуард Олби, на Марсел от „Цели дни по дърветата“ на Маргарет Дюша, на Даша от „Златната карета“ на Леонид Леонов, на Царицата – майка от „Монахът и неговите синове“, на Невена от „Щастие“, на Ана Шелинг от „Краят на книга шеста“, на Клара Габе от „Двубоят на столетието“, както и на Инес Монтеро в „Почивка в Арко Ирис“ на Димитър Димов.

Самата актриса разказва, че е имала възможност да се учи на сцената от големи актьори, сред които Борис Михайлов, Зорка Йорданова, Апостол Карамитев, Йордан Матев, но най-близка се чувствала с Ружа Делчева. Споделя, че „въпросът за приемствеността се подценява в нашия театър, а това ще се отрази пагубно на неговия облик“. 

ТЕАТЪРЪТ ПРЕДИ КИНОТО

Между филмите с участието на Виолета Бахчеванова са „Големанов“, с режисьор Кирил Илинчев, и „Под игото“ – с режисьор Янко Янков.

По думите на актрисата, сравнително по-редките ѝ изяви на филмовия или телевизионния екран се дължат на пълната отдаденост, която тя изпитва към театралната сцена. По повод гостуване на Народния театър в Белград, тя споделя, че в такива случаи актьорът не разчита на нищо друго, освен на дарбата си и на пълната мобилизация на колектива като цяло: „Имаш усещане като в онзи чудесен стих на Вазов – България цяла сега нази гледа. Изпитваш чувството, че зад теб е родината. И затова се бориш за най-големия престиж, мобилизираш всички свои сили и възможности. Чуждите гастроли са и най-голямата професионална проверка“.

Актрисата се изявява и на сцената на „Театър 199“, където участва и в общо „семейно представление“, заедно със съпруга си Васил Стойчев и дъщеря си – актрисата Десислава Стойчева. Осъществява множество рецитали в цялата страна. Заедно с Васил Стойчев представят и собствени поетични спектакли.

През 2001 г. излиза книгата на Виолета Бахчеванова „…А театърът може без всеки от нас“. През 2021 г., след нейната кончина, книгата е преиздадена по инициатива на издателя Стефан Недков с допълнена втора част – с думи на над 30 нейни колеги и приятели.

ПРИЗНАНИЕ

През 1970 г. Виолета Бахчеванова получава званието „Заслужил артист“, а през 1979 г. – „Народен артист“. През 1992 г. има номинация „Аскеер“ за водеща женска роля за ролите ѝ в „Страхотните момичета“. През 2015 г. тя е наградена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ (огърлие) за особено значимите ѝ заслуги в областта на културата и изкуството.

През 2013 г. Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев заедно получават наградата „Икар“ за изключителен творчески принос към българския театър. През 2015 г. отпечатък от техните длани е поставен на „Стената на славата“ пред „Театър 199“.

Виолета Бахчеванова си отива на 23 август 2021 г., една година след загубата на съпруга си. Една от внучките ѝ е Алиса Атанасова, известна с ролята си на Петя Дубарова във филма „Петя на моята Петя“. Алиса е дъщеря на актьорите Десислава Стойчева и Атанас Атанасов. Брат ѝ Ясен Атанасов също е актьор.

/ДД

/СЗ/МВ/отдел „Справочна“

Използвани източници: https://www.bta.bg/bg/news/lik/31427-Pochina-aktrisata-Violeta-Bahchevanova-poklonenieto-e-v-chetvartak-v-Narodniya; https://www.bta.bg/bg/bg-world/553420-vecher-posvetena-na-aktyorite-violeta-bahchevanova-i-vasil-stoychev-shte-se-sa; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/751934-izbrani-razgovori-ot-predavaneto-umno-selo-sa-sabrani-v-knigata-moite-hora-n; в. „Жар“, бр. 19 от 12 май 1972 г.; сп. „Театър“, бр. 3, 1974 г.; в. „Софийска правда“, бр. 126 от 26 октомври 1984 г.; в. „Труд“, бр. 73 от 27 март 1985 г.; в. „Народна армия“, бр. 11998 от 7 септември 1988 г.; в. „Вечерни новини“, бр. 6/30 от 11 февруари 1989 г.