site.btaИИКАВ-БАН проведе онлайн събитие на тема „Изчезващите малки ледници в планините на Югоизточна Европа – Балканите“

Институтът за изследвания на климата, атмосферата и водите при Българската академия на науките (ИИКАВ-БАН) проведе онлайн събитие на тема „Изчезващите малки ледници в планините на Югоизточна Европа – Балканите“, което е част от серия конференции, посветени на Международния ден на ледниците (21 март), Световния ден на водата (22 март) и Международния ден на метеорологията (23 март) под егидата на ЮНЕСКО и Световната метеорологична организация (СМО) в Париж.

По време на събитието бяха изнесени лекции, които се осъществиха паралелно - както онлайн, така и присъствено в Големия салон на Българската академия на науките (БАН) в София.

По време на събитието беше прожектиран филмът „Изчезващите ледници в Югоизточна Европа“, създаден от проф. Емил Гачев от ИИКАВ-БАН. Лентата представя изследванията на проф. Гачев върху изчезващите малки ледници в планините на Югоизточна Европа – Балканите, включително откритието на микроледника Немерчка в Южна Албания.

Професор Гачев също така изнесе лекция на тема „Ефектът на климатичните промени върху криосферата в Югоизточна Европа“, разглеждаща тенденциите на свиване на ледниците. Той сподели плановете си да създаде още един филм по темата.

Директорът на ИИКАВ-БАН, проф. Екатерина Бъчварова, представи проект, разработен заедно с проф. Боян Кулов, за иновативни идеи за възстановяване на влажните зони по река Дунав в рамките на европейския проект DaWetRest, финансиран по програмата „Хоризонт Европа“ на Европейския съюз.

Проф. Емил Бурназки от ИИКАВ-БАН, специалист в сферата на водните ресурси, говори за водните запаси на България и настоящата водна криза. Той представи ефектите на повишаващите се температури върху водните ресурси и водната криза в страната. Проф. Бурназки посочи необходимостта от изграждане и модернизиране на водната инфраструктура в страната.

Камелия Радева от ИКИБ-БАН представи методология за дистанционни изследвания и наблюдения на влажни зони, която помага за тяхното възстановяване в страната. Основните техники за следене включват анализ на сателитни снимки и на промените във флората на засегнатите райони. Въпреки че методологията е полезна за събиране на данни, Радева посочи, че директните наблюдения не трябва да бъдат пренебрегвани и биха допринесли за осигуряването на повече данни.

В края на срещата участниците отговориха на въпроси както от присъстващите онлайн, така и от аудиторията на място.