site.btaИма завръщане на интереса към музикалните професии, каза маестро Григор Паликаров пред БТА

Има завръщане на интереса към музикалните професии, но ще ни е нужно още време, за да достигнем високото ниво, което България винаги е имала. Изпуснати са поне две поколения в годините на прехода, през които много млади таланти не избраха музиката за свое поприще, заради това, че в обществото тя стои на незаслужено ниско място. Това каза в интервю за БТА диригентът Григор Паликаров. Той реализира с Варненската опера цикъл концерти „Петите симфонии“, в който бяха представени композиторите Малер, Чайковски, Шостакович, Прокофиев и Бетовен. 

Според маестрото в момента оркестрите у нас са попълнени с чужденци, защото има страни като Италия и Испания със свръх производство на кадри в сферата. Наблюдава се обаче и завръщането на български инструменталисти, които са работили в чужбина. 

Попитан какво е мястото на съвременната музика от XXI век в репертоара на оркестрите, Паликаров отбеляза, че не е свидетел на създаването на ярки гениални образци в наши дни. Има професионално написана филмова музика, но при симфоничните творби според него ситуацията е малко по-сложна и някой трябва да се замисли защо е така. „Не мога да повярвам, че музиката се е изчерпила като изкуство. Не знам животът ли ни променя, по-трудно ли се твори или не познаваме добре хората, които пишат качествена музика“, сподели диригентът.

Следва целият разговор с него за ситуацията в българските оркестри, за музиката на XXI век, за емоциите в цикъла „Петите симфонии“ и рефлекса върху публиката на стойностните духовни проекти.  

Преодоляваме ли голямото изтичане на таланти в чужбина и какво е състоянието на българските оркестри в момента? 

- Има изпуснати поне две поколения в годините на прехода, през които много млади таланти не избраха музиката за свое поприще, заради това, че социално в обществото тя стои на ниско незаслужено място. Трябва да се заделят пари от държавния бюджет и заплащането не е на необходимото ниво. България продължава да ражда много музикални таланти, но не малка част отидоха в чужбина. В момента оркестрите у нас са попълнени с чужденци, защото има страни със свръх производство на такива кадри като Италия и Испания например. Във Варненския оркестър има великолепен тубист японец. Проблемът е, че сред тях има текучество, натрупват година-две стаж и намират реализация другаде. Това е особено лесно за европейците. 

Като професор в Националната музикална академия в София виждам, че има възраждане и на интереса към музикалните специалности. Всяка година нарастват кандидатите, което неминуемо ще доведе до по-високи критерии. Това говори за завръщането на високото ниво, което България винаги е имала. То бе загубено, защото някои хора забравиха думите на Чърчил, че няма смисъл да се води война, ако няма култура. Хора с такова съзнание рядко ни управляват в България и това е резултатът. 

Има ли завръщане на български инструменталисти от чужбина? 

- Има със сигурност. Някои посвириха няколко години навън и се връщат в България. Надявам се, че нещата ще се нормализират, но след като сме изпуснали три десетилетия, ще ни трябва минимум едно, за да започне обратният процес и той да бъде пълноценен. 

Много е важно също така оркестрите да свирят симфонична музика, за да се поддържа доброто им ниво. В момента симфоничното изкуство в България се представя от оперните оркестри, защото във времето изчезнаха филхармоничните и останаха само оперните, но те не бива да свирят само опери, това е мое верую. Аз дирижирам и оперни спектакли, но задължително поддържам нишката на симфоничните концерти. Това е добре и за публиката и за музикантите, то има само положителни страни. 

Защо продължаваме да наричаме съвременна музиката, написана преди сто години в началото на ХХ век? Включват ли се често в програмите наистина съвременни произведения от нашия век? 

- Не е лесно да се изпълняват нови произведения, защото съвременната музика е сложна, трудна за възприемане, не е мелодична, ако трябва да го обясня най-широко, за да стане ясно. Хора от моето поколение сме виждали композитори като Месиен, Щокхаузен, Пендерецки, които се водеха за авангард тогава, но времето лети бързо и е крайно време да осъзнаем, че музиката се превръща в история. Във всеки век досега обикновено са слушали произведения, които са се сътворявали в неговите рамки. Ние започнахме повече да се обръщаме към шедьоврите от миналото, които безспорно заслужават, но истината е, че в момента не ставам свидетел на създаването на ярки гениални образци. Не се сещам за големи имена като Арво Пярт и София Губайдулина, която си отиде съвсем наскоро. 

А филмовата музика? 

- Да, качествената филмова музика е на високо ниво и е написана професионално. Изпълнява се много и пълни залите. Титан е Джон Уилямс и аз с удоволствие слушам всичко от него. Но ако говорим за симфонични творби, това е малко по-сложно и някой трябва да се замисли защо е така. В никакъв случай не мога да повярвам, че музиката се е изчерпила като изкуство. Не знам животът ли ни променя, по-трудно се твори ли, не познаваме ли хората, които пишат качествена музика. Нямам готов отговор на този въпрос. 

Фестивалите ли са мястото за лансиране на нова музика? 

- Неизменна истина е, че има хубава и лоша музика. Повярвайте, че хората с опит, дори когато виждат нещо за първи път, могат да установят едно произведение, без значение с колко сложен арсенал от изразни средства е написано, казва ли нещо или не. Правил съм доста съвременна музика. Има такава, която е изключително лесно разпознаваема с ясна идея, добре формулирана и може да бъде представена и на публиката. Попадали са ми обаче творби, в които трудно намирам смисъл.

Има ли някакво определение, дефиниция за музиката на XXI век? 

- Няма още, а мина четвърт век. Това е задача за музиколозите. 

Как оценявате преминалия цикъл от пет концерта „Петите симфонии“, който направихте с Варненската опера?

- Музиката, която имах щастието да претворявам в този цикъл, е изключителна по своя характер, въздействие и композиционно майсторство. Имаше класицизъм, романтизъм и ХХ век. Смятам, че публиката получи доза естетическо въздействие и удоволствие. Симфониите с цифрата пет в творчеството на не малко композитори са знакови. Това важи и за Шостакович, и за Малер, и за Прокофиев, но когато човек каже Пета симфония, първата асоциация е с Бетовен заради нейния начален мотив, който е най-известния, познат дори на хора, които не са запленени от класическата музика. Това са четири тона, всъщност два, единият се повтаря три пъти. В цикъла тръгнах от идеята, че финалът ще бъде именно с Петата симфония на Бетовен.

Какви емоции има в тези пет симфонии, които включихте? 

- Преобладава драматизмът, но при Прокофиев винаги има една ирония, която на моменти е и самоирония. Той е по-светъл композитор с неповторим приказен свят и колкото и да се усещат драматичните елементи, неговият разширен тонален стил и това чувство за хумор е изключително силно развито. В Бетовен водеща е драмата, защото той самият определя известния мотив като „съдбата чука на вратата“. Идеална беше комбинацията между Пета симфония на Прокофиев и Концерта за цигулка от Шостакович, който изпълни Светлин Русев в четвъртия концерт. В проекта винаги подбирах ярки солисти, защото България е родила много таланти. Участваха Лия Петрова, Лора Маркова, Георги Черкин. Прозвучаха концерти на Корнголд, Сибелиус, Владигеров - произведения с изключителна стойност и въздействие. 

Какво е общото послание с целия проект? Наблюдаваме много подобни изяви, които имат обща концепция или цикличност. Това увлича по-силно публиката ли?

- Принципно да. Идеята на цикъла е да ангажираш зрителите по-дълго във времето и да им представиш произведения, които са свързани по някакъв начин. Изкуството съществува, за да възпитава естетически и да задоволява духовни потребности. В това време, в което бездуховността взема връх, трябва да намерим начин активно да предлагаме изкуството като изключителен продукт, най-висше творение на човечеството. Да не забравяме, че духовната храна е важна колкото физическата, с която оцеляваме, но ако разчитаме само на нея, оскотяването не ни мърда. Духовните, премислени, свързани с идея проекти провокират именно това у хората. Радвам се, че цикълът имаше хубав отзвук. Мисля, че се получи много стойностен, а тези неща са важните, не евтините, които завладяват живота ни.