site.btaБАН отвори врати за десетки ученици за Международния ден на ледниците

Българската академия на науките (БАН) посрещна десетки ученици от четири столични училища, студенти, учени и граждани в Голямата зала в Международния ден на ледниците. Институтът за изследване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките (ИИКАВ-БАН ) организира конференция и тържествено събитие по повод Международния ден на ледниците (21 март), Световния ден на водата (22 март) и Международния ден на метеорологията (23 март).

Ученици от Националната природо-математическа гимназия „Акад. Л. Чакалов“, от 36 СУ „Максим Горки“, от 44 СУ „Неофит Бозвели“ и от ЧОУ „Образователни технологии“ се включиха в събитието. На него бе представена и изложба от ученически рисунки, посветени на Световния ден на водата и Международния ден на ледниците. 

Встъпителните думи на откриването на конференцията, посветена на ледниците, бяха произнесени от член-кореспондент проф. дфн Екатерина Бъчварова, директор на ИИКАВ-БАН. Тя поздрави присъстващите по случай Световния ден на ледниците, водата и метеорологията. 

„Всички тези дни са свързани с климата и климатичните промени и включват множество инициативи по целия свят. Важно е да отбележим, че Денят на водата, както и цялата година, са обявени за опазване на ледниците. Поради това по-голямата част от днешното представяне ще бъде посветена на тази тема. Разбира се, ледниците, водата и атмосферата на Земята играят огромна роля за климата“, каза Бъчварова. Тя изрази удовлетворението си от факта, че има честта да приветства толкова млада публика в залата на Българската академия на науките (БАН) и добави, че институтът винаги е отворен за сътрудничество с училища под формата на съвместни инициативи.

За първи път в света по-късно днес се провежда конференция, посветена на ледниците, организирана от ЮНЕСКО и Световната метеорологична организация, на която Институтът за изследване на климата, атмосферата и водите към БАН (ИИКАВ-БАН) е удостоен със съпътстващо събитие, посочи Бъчварова. 

Водата е безценен ресурс, който трябва да се научим да управляваме умно, каза в приветствието си чл.-кор. Даниела Йорданова, научен секретар на БАН в направленията „Климатични промени, рискове и природни ресурси“ и „Астрономия, космически изследвания и технологии“. Тя подчерта, че изучаването на ледниците с променящия се климат става все по-актуално.

За най-актуалните български изследвания на ледниците в Южния океан говори инж. Цветан Паров, физик и докторант от Института за космически изследвания и технологии на БАН. Инж. Паров бе участник и в 33-ата българска антарктическа експедиция. 

Той показа на аудиторията кадри от българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“. Паров разказа как преди 33 години проф. Христо Пимпирев и група учени ентусиасти прекарват пет месеца във фургон на Антарктида и с това поставят началото на българската научна програма на континента. Българската база е в залива Емона на о. Ливингстън, която от 33 г. строим с много любов и хъс, разказа Паров.

През последните три години, благодарение и на кораба НИК 421, имаме вече нова лаборатория, къщи, спомагателни постройки, каза физикът. Всичко това дава фронт за развитие на всички млади учени в бъдеще да отидат там и да изследват Антарктида, добави той.

В последните 50 г. ледниковата покривка на Ливингстън е намаляла с около 16 на сто, ледниците се отдръпват и дават шанс за изследвания на геолозите, посочи Паров. Той разказа, че леденото поле Балкан на Антарктида се изследва от м.г. Това става с помощта на сензори, които дават данни за случващото се в ледника. Той изтъкна, че българското температурно проучване на ледниковото поле е най-дългото проучване в света, продължило почти три месеца. Паров разказа за предизвикателствата пред изследователите на Ледения континент и даде пример с ледника Контел, който е опасен, с каменопади и пукнатини. Загубихме сензори, имаше бури, ветрове до 140 км в час, описа опита си той. Паров показа снимки и видеозаписи от това „ледено царство“. „В пещерите има сталактити, сталакмити, много образувания, пукнатини, в които образуванията са деформирани, което показва сила на въздушните течения“, посочи Паров. Той каза, че с Ивайло Начев от ТУ са поставили плаки, които засичат космически частици, пробили леда, в ледникова пещера, която са открили. Паров разказа за изследванията с д-р Йорданка Донкова и д-р Кремена Георгиева. Ледът в Западна Антарктика изчезва, но на континента се е натрупал нов лед с дълбочина 400 метра, обобщи той.

За океаните, приливите и отливите на тържественото събитие лекция представи проф. Иван Дреновски от ИИКАВ.

Ледниците съдържат 70 на сто от пресните води на земята, регулират климата и са климатични архиви, в тях са запечатани данни за атмосферата от хиляди години, казаха в презентацията си на събитието Валентина Стоева и Силвия Дафина от СУ „Св. Климент Охридски“.

За бъдещето на водата в променящия се климат и значението й за обществата говориха ученичките Ренета Лефтерова и Емили Спасова от училище „Максим Горки“. Пред БТА те казаха, че сами са проявили инициатива да подготвят презентацията. В бъдеще и двете мечтаят да се отдадат на медицината, но биха искали и да бъдат част от някоя от следващите български антарктически експедиции.

Проф. Бъчварова подари ваучери за книги на ученичките и студентките, представили презентации на събитието. Участниците във викторината „Водата – великият скулптор на природата“ получиха предметни награди, сред които и книгата „Води на Земята“ на проф. Емил Гачев. 

Неговият филм за изчезващите ледници на Балканите ще бъде представен по-късно днес на конференция, която се организира за пръв път в света в хибриден формат от ЮНЕСКО и Световната метеорологична организация и е посветена на ледниците. От БАН в София ще се излъчва съпътстващо събитие, в което проф. Бъчварова и проф. Боян Кулов ще представят иновативни идеи за възстановяване на влажните зони по река Дунав по европейския проект DaWetRest. За водните ресурси на България и настоящата водна криза ще говори проф. Емил Бурназки.

Учениците получиха възможност да вземат участие и в работилница на тема „Голямото предизвикателство#Коперник за училищата Управление на наводненията.“