site.btaСвободните обществени медии в страните от ЕС се нуждаят от подкрепа, каза председателят на ЕИСК Оливер Рьопке

Свободните медии в страните от ЕС се нуждаят от повече финансови ресурси, свободните обществени медии също така трябва да се укрепят, каза председателят на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) Оливер Рьопке в Брюксел, в отговор на въпрос на БТА. Рьопке разговаря с журналисти в рамките на Седмицата на гражданското общество, която се провежда в Брюксел от 17 до 20 март. Тази година Седмицата е посветена на укрепването на сближаването в поляризираните общества.

Свободните медии не могат да са безплатни, те се нуждаят от инвестиции, това са инвестиции в нашите демокрации, каза още Оливер Рьопке. „Затова трябва да говорим за повече финансови ресурси за свободни медии, за укрепване на свободните обществени медии в страните от ЕС и да се реагира твърдо в случаите на нарушения срещу свободата на медиите. В случая с Унгария например сега концентрацията на медии е толкова голяма в толкова малко ръце, че дори не е нужно да има цензура, действа пазарен механизъм, който задушава свободните медии“, каза председателят на ЕИСК. 

Според него регулациите на европейско ниво са стъпка в правилната посока. Те обаче трябва да се прилагат и ние ще работим заедно с партньорите си, с журналистите, с профсъюзите и с организациите на гражданското общество, за да видим въздействието на новите правила на европейско ниво и ако трябва, да ги укрепим, каза Оливер Рьопке.

Европейският икономически и социален комитет организира няколко събития миналата година за борбата с дезинформацията, припомни зам.-председателят на ЕИСК по комуникациите Лауренциу Плошчану. Започнахме от София, последваха Кишинев, Атина, предстои скоро семинар в Лисабон, каза той. Опитваме се да подготвим и нещо като наръчник, който да предоставим на националните Икономически и социални съвети, за да образоват хората и да получават те информация от надеждни източници. „Ние всеки ден сме част от информационните процеси. Неотдавна на изборите в Полша стана ясно, че две трети от полските граждани получават информация не от националните медийни канали, а от социалните медии, така че явно се опитват да стоят по-близо до истинските източници на информация“, каза той. 

В рамките на дискусията Рьопке каза, че ЕИСК има мисии за борба с дезинформацията в Молдова. Важно беше да отидем не само в Кишинев, а и в регионите, бяхме в Гагаузия, за да помогнем там срещу руската дезинформация. „Това е един пример, структурите са важни, виждаме, че когато институциите се провалят и демокрацията е в опасност, тогава институциите не могат да защитават конституционния ред и това е сигнал за нас да укрепим институциите си, включително и тези за социалния диалог. Трябва да инвестираме в това, в нови структури, в устойчиви граждански организации“, каза Рьопке. На въпрос на БТА за инструментите, с които европейското гражданско общество може да подкрепи хората в Молдова и Украйна в борбата с дезинформацията и свободните медии в тези страни, Плошчану добави, че за народите и в двете страни, в които има големи общности на българи, на румънци и други етноси, не е лесно. Чувствителността там е повишена и по отношение на религията, и по въпроса за контрола върху социалните медии, добави той.

На въпрос на беларуската журналистка Хана Любакова за подкрепата за родината й Рьопке и Плошчану припомниха за подкрепата на ЕИСК за Беларус, за свободните медии в страната, за участието на лидерката на опозицията Светлана Тихановска в пленарна сесия на ЕИСК.