site.btaНовият куклен спектакъл "Виелица" показва без думи, че животът има друго лице далеч от цивилизацията

Някъде на Север, сред студа на Арктика, вилнеела злата ледена Виелица - господарка на Мрака и Студа - и единственото, от което се страхувала, били пламъците на огъня и лъчите на слънцето. Срещу нея успявал да се опълчи единствено непобедимият воин Слънце, който бил пазител на живота и светлината. Макар да звучи като истинско фентъзи, тези герои всъщност съществуват в приказките на народите, които населяват северния арктически регион на Русия и са по-известни като ненци, или още самоеди.

Една такава приказка вдъхновява и най-новия спектакъл "Виелица" на режисьора Тодор Вълов, чиято премиера предстои на сцената на Държавен куклен театър - Бургас на 19 март. Тя пренася публиката на брега на студеното Северно море, където в стара юрта живеели бедна жена с двете си деца - момъка Ято и девойката Теюне. Жената се грижела за всичко сама. Ято по цял ден се пързалял и нехаел за къщната работа, а красавицата Теюне била заета да реше и сплита дългите си коси. Докато един ден не се случило най-страшното. Разярената Виелица грабнала майка им и двете деца тръгнали да я търсят, за да я спасят.

Очарованието и енигмата на бита на ненците, които живеят далеч от удобствата на цивилизацията, пленяват въображението на режисьора Тодор Вълов. "Тези народи са много специфични. Живеят по-различно от хората, които са навлезли в удобствата на съвремието ни и животът им в някакъв смисъл е по-естествен. Той е в симбиоза с цялата природа", казва той в интервю за БТА и обяснява, че ненците са анимисти и вярват, че духът и тялото са неразделни, затова и в приказките им стихиите и повечето природни сили са описвани като духове.

"Това само по себе си е доста приказно и вълшебно. Освен че в самата история има фентъзи, в което Виелицата, Мракът и Полярният студ са живи същества, приказката на "Виелица" ме спечели с това, че има кратък и лаконичен разказ. Почти няма пряка реч, но е поучителна история за това как всъщност човек пораства, но не физически, а духовно и ментално. А едно дете пораства, когато разбере, че има отговорност да се грижи и за другите, а не само за собствените си желания. Това е и посланието на историята", казва режисьорът. 

Лаконичността и оскъдната пряка реч в разказа водят до режисьорското решение спектакълът да бъде без текст и да наподобява ням филм, в който действието се допълва от музика. Работата по това стиковане е изключително сложна, защото всяко движение на актьорите е съобразено с динамичните музикални композиции на Пламен Мирчев - Мирона, които в един момента сякаш се превръщат в цял отделен персонаж от спектакъла - този на разказвача. За да се случи това с лекота, голяма роля изиграва симбиозата между Вълов и Мирчев, която е изградена чрез дългогодишната им съвместна работа и е изпитана във времето, казва режисьорът. 

"Това е изключително трудно начинание, за което човек трябва да умее да използва и чува много добре музиката", коментира още Вълов и бърза да изтъкне ролята и на актьорите Ася Атанасова, Александра Грънчарова, Калин Зафиров, Станислава Каменова-Зафирова, Николай Николов и Ивайло Енев. Режисьорът ги описва като съавтори на пиесата, защото те участват активно в нейното доразвиване на сцената заедно с впечатляващата сценография на Диляна Асенова и Евгения Лачева.

С "Виелица" Тодор Вълов се опитва да отправи и провокация към публиката, за да я подсети, че животът не е само онзи, с който свикнали в цивилизацията, а всъщност има друга страна, за която обаче започваме да забравяме. "Там нещата са по-трудни, защото изискват преодоляване, но в същото време и симбиоза със света, природата и стихиите." Затова и режисьорът описва спектакъла като семеен, но все пак за деца над седем години, защото вероятно ще бъде възприет по-трудно от по-малките зрители. 

Официалната премиера на "Виелица" на сцената на Държавен куклен театър - Бургас е на 19 март.