site.btaЛизе Давидсен – норвежкото сопрано, което гледа опера за първи път на 22 години, а днес е световна звезда

Днес, 15 март, норвежкото сопрано Лизе Давидсен ще излезе за последен път на сцената, преди да се оттегли в майчинство заради очакваните от нея близнаци.

Давидсен, която на 8 февруари навърши 38 години, ще пее в последното за сезона представление на „Фиделио“ (Бетовен) в Метрополитън опера, Ню Йорк. Певицата обяви, че е бременна, в края на януари и отмени участията си до края на годината, включително спектакли във Виена, Барселона и Кралската опера в Лондон. 

Близнаците на Давидсен трябва да се родят през юни, а тя планира да продължи майчинството си до края на 2025 г. „В Америка смятат, че това е много дълъг отпуск, докато у дома са на мнение, че е много кратък“, каза тази седмица певицата пред Асошиейтед прес. 

След като майчинството приключи, тя ще прави по-малко концертни турнета, изискващи бързо прескачане от град на град. „Хубавото при оперните продукции е, че няма толкова много пътуване. Репетициите и представленията на една нова постановка обикновено позволяват поне двумесечен престой на едно място“, пояснява Давидсен в същото интервю. 

Кариерата на едрата, висока над 180 см норвежка избухва изведнъж, а през 2019 г. тя дебютира в Метрополитън опера с ролята на Лиза в „Дама пика“ на Чайковски. „Можете ли да повярвате, че тя е отишла за първи път на опера само преди 10 години?“, възкликва тогава „Ню Йорк Таймс“.

Лизе Давидсен е израснала в малък град в Норвегия, като най-близкият оперен театър е бил на почти два часа път с влак. Дъщеря на електротехник и медицинска сестра, тя играе хандбал и пее в местния хор. Като тийнейджърка ходи на уроци по китара с далечната мечта да стане певица и авторка на песни.

По-късно тя учи пеене в Академията „Григ“ в Берген, но не оперно, защото й се е струвало, че сцената е нещо страшно. Завършва през 2010 г. и отива в Кралската оперна академия в Копенхаген за магистърската си степен с убеждението, че е мецосопран и ще пее барокова музика.

Нейната преподавателка обаче не е съгласна с това. „Тя преобърна живота ми с главата надолу. На първата ни среща каза „Ти не си мецосопран, ти си сопран и трябва да се занимаваш с опера“, разказва Давидсен пред „Ню Йорк Таймс“ през 2019 г.

Първата опера, която гледа, е „Кавалерът на розата“ на Рихард Шраус, и е поразена от нейната красота и интензивност. Започва да слуша записи на велики сопрани като Джеси Норман и Биргит Нилсон. Експериментира да изпее Dich, teure Halle от „Танхойзер“ на Вагнер, въпреки че лекотата на гласа ѝ по онова време е по-подходяща за Моцарт.

Започва да участва в конкурси и през 2015 г., именно с арията Dich, teure Halle, която става нейна запазена марка, печели Голямата награда на „Опералия“ – конкурсът, създаден от Пласидо Доминго, и дал летящ старт за кариерите на Соня Йончева, Джойс ДиДонато, Роландо Вийязон, Хосе Кура, Ервин Шрот, Джоузеф Калея, Прити Йенде и Надин Сиера.

Така се случва и с Лизе Давидсен, която изведнъж започва да получава покани от най-престижните оперни театри в света. Тя бързо се утвърждава като един от водещите сопрани в тежкия репертоар от Вагнер и Рихард Щраус. 

Диригентът Антонио Папано си спомня за репетиция на „Танхойзер“ в Кралската опера в Лондон. „Когато тя изпя първата фраза, долната челюст на оркестрантите увисна. „Наистина ли този звук излезе от човек?“ – запитаха се всички“. 

Разбира се, бързият успех е свързан и с голямо психическо напрежение. 

„Отидохме с моя приятел в Париж на почивка, но не можех да изляза, постоянно плачех. Успокоявах се след едночасова тренировка във фитнеса или гледане на „Сексът и градът“ за 150-и път“, споделя сопраното.

Постепенно Лизе Давидсен разширява репертоара си и започва да пее Верди, като нейното изпълнение на многострадалната Леонора в новата постановка на „Силата на съдбата“ в Метрополитън опера е определено от „Ню Йорк Таймс“ като едно от най-добрите в класическата музика за цялата 2024 г.

След края на майчинството Лизе Давидсен има в календара си няколко сериозни ангажимента. През март 2026 г. тя ще пее в новата постановка на "Тристан и Изолда" в Метрополитън опера, с режисьор Ювал Шарън.

През септември 2026 г. тя ще открие новия сезон в престижния нюйоркски театър с нова за нея роля – Лейди Макбет в „Макбет“ на Верди, а в периода 2027 – 2030 г. ще бъде Брюнхилде в цикъла на Вагнер „Пръстенът на нибелунга“.