site.btaБъдещето на програмата "Арго" за наблюдение на океаните е несигурно

Директорът на Френския национален изследователски институт по използване на моретата Ifremer изрази безпокойство за бъдещето на програмата за наблюдаване на океаните "Арго", 56 процента от която е с американско финансиране, и призова за европейско финансиране при евентуален отказ на САЩ, предаде АФП.

Програмата започва в началото на 2000 г. с мрежа от 4000 плаващи апарата "Арго", които покриват всички световни морета и океани и се гмуркат на дълбочина до 2000 метра, като измерват температурата и солеността почти в реално време. Данните могат да се използват за наблюдение и изучаване на функционирането на океана, неговите екосистеми и ролята му в климата - от съхраняването на топлина до повишаването на морското равнище.

"Това е термометърът на океана, който отчита пулса му", обобщава пред АФП Франсоа Улие, главен изпълнителен директор на Ifremer, институтът, който координира един от трите глобални центъра на мрежата "Арго".

"Ще продължат ли САЩ да финансират "Арго" на предишното ниво? Ако не, до каква степен ще го правят?", запита той след масовите съкращения в американското Национално управление по изследване на океаните и атмосферата на САЩ (NOAA).

"Тези плаващи апарати имат продължителност на живота пет години. Това означава, че на всеки шест месеца 10 процента от тях остаряват и трябва да бъдат подновени. След шест месеца въпросът е как всички ние ще подновим тези апарати  в световен мащаб?", обяснява той.

Франция е третият по големина донор за програмата след САЩ (56 процента) и Австралия (7,5 процента). Тя експлоатира 6,9 процента от 4137-те плавателни съда "Арго", чиито общи разходи се оценяват на 40 милиона долара годишно (36,7 милиона евро). 

"Ако има нужда от адаптация и искаме да компенсираме евентуален недостиг от страна на на американските ни колеги, трябва да положим финансови усилия. Подобни неща трябва да се правят по-скоро на европейско ниво", призова Франсоа Улие.

Той изрази загриженост и за потоците данни, които досега са свободно достъпни. Данните от "Арго" са цитирани в над 6000 публикации и 500 доктората.