site.btaПървият у нас "бавен хекатон" за противодействие на дезинформацията беше представен в Института GATE

Първият „бавен хакатон“ в България - DisinfoHack 2025, обединяващ студенти, експерти и технологични лидери в разработването на иновативни решения за противодействие на дезинформацията, беше представен днес в Института GATE.

Във форума участват представители на институции, на академичните среди и на бизнеса, които обсъждат предизвикателствата пред дигиталната информационна среда и обявиха началото на двумесечния хакатон. Той дава възможност на студентите в продължение на два месеца да работят върху реални казуси, свързани с дезинформацията. За разлика от традиционните хакатони, които продължават между 24 и 48 часа, този „бавен хакатон“ дава възможност на участниците да анализират задълбочено, да разработят устойчиви решения и да работят с водещи експерти от академичните среди, от технологичния сектор и медийната индустрия, обясниха организаторите.

DisinfoHack 2025 е част от проекта CoDE за противодействие на дезинформацията в България. Реализира се в партньорство от Института GATE, със Стопанския и Философския факултети на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, с Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) към БАН, с Европейския софтуерен институт, с "Уебцентрик", "Контипсо" и "Айдентрикс".

На форума д-р Николай Доцев - началник на политическия кабинет на министъра на отбраната Атанас Запрянов, прочете приветствие от министъра. То бе посветено на актуалната и болезнена тема за дезинформацията в различните й форми, и на нейното въздействие на нашето общество.

"Днес повече от всякога сме изправени пред предизвикателството да се справяме с нарастващата дезинформация и фалшивите новини. Вашата роля, като образовани и критично мислещи млади хора, е от съществено значение за поддържане на истината. Дезинформацията е един от основните инструменти на хибридната война, насочен към манипулиране на общественото мнение. Тя цели да подкопава критичното мислене на гражданите, засилва разделението в обществото, разклаща доверието в институциите, въздейства на процесите на вземане на решения. В сектора отбрана, естествено, сме мишена на системни опити за зловредно информационно въздействие, на което е необходимо ефективно противодействие. В рамките на своята компетентност и законови задължения Министерството на отбраната допринася в борбата с дезинформацията. Постоянно се усъвършенства информационната политика на ведомството, активно се развиват способности за ефективни стратегически комуникации с обществото. Чрез своите стратегии и инициативи министерството се стреми да дава своя принос за защита на националната сигурност и обществените интереси под заплахите на дезинформацията", се казва в приветствието на министъра на отбраната, прочетено на форума, в което той пожелава и успех на участниците в хакатона.

Доц. доктор Тодор Ялъмов - заместник декан на Стопански факултет към Софийския университет, също поздрави участниците в инициативата.

Доц. Велизар Шаламанов, кординатор на проекта CoDE, каза, че ако наистина искаме да защитим своята свобода и своето бъдеще каквото го мечтаем и го искаме за нашите наследници, важно е да повишим информационната устойчивост на нашите общества. Нашият проект се насочва с практическо действие, което да демонстрира способност на всеобхватен подход, добави той. 

В България вече има общност от хора - студенти, преподаватели, експерти, които по убеждение се занимават с противодействието на дезинформацията. Ако тази общност, тази мрежа, се разширява, това ще бъде най-хубавият резултат от нашите срещи в идващите седмици, каза проф. Нели Огнянова. Тя отбеляза, че "България е един терен, на който има дезинформационни разкази, свързани с анти ЕС и анти НАТО, както и с много разкази, които са по отношение на политиките на здравеопазване, образование, свързани с българските институции". 

Докато работите през тези седмици, трябва да си давате сметка, че става въпрос за преднамерени дейности, които атакуват европейските ценности и целят поляризация на нашето общество, разколебаване и с които, с общи усилия, ще трябва да се справим, каза проф. Огнянова на студентите. Тя обърна внимание на две тези, на две теории, които се използват много масово, и които трябва да се имат предвид, и в срещите за хакатона, и тяхната цел е да легитимират дезинформацията, което не бива да се допуска. Не само международното право, но и българското право, не допускат нито дезинформацията, нито речта на омразата като защитено слово. Напротив, особено, когато става дума за агресия, за война, като тази в Украйна, има и разпоредби в Наказателния кодекс, които са насочени срещу омаловажаване или оправдаване на агресия. Това трябва да се има предвид, каза проф. Огнянова

Втората теза, за голямо съжаление, се разпространява и от представители на страни от демократичния спектър. Тази теза се състои в това, че да противодействаш на дезинформацията е проява на цензура, или пък да противодействаш на чуждестранната намеса в национални избори на суверенни държави, е проява на цензура, каза Нели Огнянова. 

По думите й важна задача е да се разширяват уменията за установяване на фактите, на уменията за достигане до истината, но е важно да се утвърждава и правото да се говори истината, за да не се оставя дезинформацията "да се шири".

Д-р Ирена Младенова от Стопанския факултет на Софийския университет, която е ръководител на проекта CoDE, каза, че по него ще се изгражда капацитет, умения у хората, ще се подобри възможността за достъп до технологии и ще се помогне за свързването на организации, които се занимават с тази тема. Една от целите е да се включат повече студенти и това е свързано с откриването днес на хакатона, добави д-р Младенова.