site.btaФондация „Проект Бузлуджа“ събира лични истории и гледни точки, които да послужат за създаването на първата експозиция на монумента
Фондация „Проект Бузлуджа“ започва кампанията „Неписани истории за Бузлуджа“, съобщиха от организацията. В нея могат да се включат всички, които желаят да разкажат своята лична история и да изразят мнението си за бившия Дом-паметник на Българската комунистическа партия (БКП).
Всички желаещи могат да се регистрират онлайн в срок до 9 април, а участниците с най-ярки разкази и позиции ще бъдат поканени да разкажат повече във видео интервю. Резултатите от кампанията, заедно с експертни проучвания и тематични дискусии, ще послужат за създаването на първия прототип на експозиция за паметника Бузлуджа, посочват от фондацията. Тя ще бъде достъпна онлайн чрез специално разработен дигитален двойник на паметника, а в дългосрочен план това може да стане основа за разработване на експозиция в самата сграда.
В основата на този проект е големият обществен интерес към паметника и липсата на цялостен разказ за неговата история и значение . Фондация „Проект Бузлуджа“ ще събере всички гледни точки – лични спомени, преживявания, мнения за неговото минало, настояще и бъдеще. Това включва истории от строителството, изграждането, разграбването и преосмислянето на паметника, както и различни критични перспективи за сградата, посочват организаторите.
До момента фондацията изпълнява всички основни предпроектни проучвания и осъществи успешни аварийни мерки за стабилизиране на мозайките в сградата. Докато напредват дейностите по физическо опазване на паметника – включително предстоящия проект за консервация, ръководен от Областна администрация Стара Загора в партньорство с Община Казанлък и фондация „Проект Бузлуджа“, работата по съдържанието също е много важна, посочват от фондацията.
Ключовите въпроси, на които трябва да бъде намерен отговор, са какъв е смисълът на тази сграда днес, как нейното съществуване може да бъде интерпретирано, какви истории и послания трябва да бъдат заложени в бъдещата експозиция. Ако в миналото официалният разказ за монумента е бил налаган „отгоре“ с идеологическа цел, днес имаме възможност да изградим разказа „отдолу“ – чрез личните истории на хората, отбелязват от организацията. Това позволява създаване на многопластов наратив с дълбочина и образователна стойност, който да провокира критично мислене и активна гражданска позиция.
От фондацията напомнят, че първото издание на кампанията „Неписани истории за Бузлуджа“ се провежда през 2020 година , когато екипът събира разкази на строителите и служителите на сградата . Работата е част от международния проект „Развиване на включващ процес за комуникиране на противоречиво наследство“ по програма „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV) на Европейския съюз. Партньори по проекта са, Болонският университет, EUROM – Европейската обсерватория на паметта към Барселонския университет, ATRIUM – Асоциация и европейски културен маршрут на Съвета на Европа, EuroClio – Европейска асоциация на преподавателите по история.
Историите се събират както в България, така и в Италия, а Болонският университет паралелно работи по изследването на историята на мозайките в Гимназията по аеронавтика във Форли, допълват от фондация „Проект Бузлуджа“.
Първите резултати от кампанията ще бъдат представени в рамките на „Форум за културно наследство: партньорства и общности“, който ще се състои в София на 8 и 9 април. Събитието ще събере експерти от над 10 държави, които ще обсъдят ангажираността на гражданите, изграждането на общности за наследство и сътрудничество между държавата, гражданския сектор и бизнеса за опазване на културното наследство.
БТА припомня, че в началото на годината започна изготвянето на идеен и работен проект за опазването на сградата на бившия Дом-паметник на Българската комунистическа партия на връх Бузлуджа. Проектът за опазване на монумента е един от 16-те в Концепцията за интегрирани териториални инвестиции (КИТИ) с водещ партньор Община Казанлък. Проектите в КИТИ Община Казанлък ще разработва съвместно с общинските администрации в Павел баня и Мъглиж.
На 17 ноември миналата година в Казанлък беше проведен референдум, на който жителите на общината трябваше да отговорят на въпроса дали подкрепят местната администрация да поеме управлението на паметника за срок от 10 години. Референдумът беше невалиден и това наложи Областна администрация – Стара Загора да излезе от първоначалното споразумение по проекта, по което беше партньор в частта по предоставяне на управлението на паметника на Община Казанлък. Впоследствие в края на миналата година беше подписано и новото споразумение, според което монументът остава под управление на държавата в лицето на областния управител.
/ТС/
news.modal.header
news.modal.text