site.btaПубликуването на литературни творби в интернет е съзвучно на нашето време, смята поетесата Селвер Алиева

Публикуването на литературни произведения в интернет страници и в социалните мрежи е начинът творчеството да стигне до публиката в наши дни. Това каза за БТА поетесата Селвер Алиева, която бе във Варна, за да представи новата си стихосбирка „Следдъждовия“.

Авторката публикува в свой личен блог, както и във Фейсбук, и смята, че това е съзвучно с нашето време, а целта на книгата е по-скоро да остане като артефакт за бъдещето. Не я притеснява споделянето на лично творчество в мрежата преди издаването му и смята, че това е тенденция при много добри поети.

Първите си стъпки тя прави в сайта „Откровения“, където получава мнения и критика от пишещи, за да подобри произведенията си. Оттам идва и насърчението да издаде дебютната си стихосбирка „Очите на тъгата са зелени“, подтикната от Ивайло Диманов, който става неин редактор. Изданието е отличено с голямата награда „Златно перо“ от конкурса за поетична книга „Стефан Калев“ в Дулово през 2016 г. Контактите в социалните мрежи я срещат и с поетесата Маргарита Петкова, която става редактор на втората й книга „Причини за любов“, отпечатана през 2021 г.  

За Алиева поезията е хоби. Пише от около десет години и смята, че желанието за стихоплетство е дошло с тъгата и несбъднатите намерения. Обича книгите и чете много романи и лирика, предпочита романтичните традиции. 

Гостувала е със своята първа книга в няколко града. Втората издава, докато живее във Франция и затова тя няма много срещи с публика, а „Следдъждовия“ вече е представяна в нейния град Кубрат и в Русе. Предстои й да гостува в Кърджали и в София. Авторката споделя, че на премиерите вижда и много млади хора, които обичат поезия. Най-често обаче почитателите й са четящи или самите те пишещи лирика, които също искат да споделят свои творби. Установила е, че повече почитатели у нас имат романите. 

За своята трета стихосбирка поетесата каза, че се е появила след дъждове от болка, но и от радост и обич. „След дъжд времето е ясно, тихо и изчистено, както мисля, че са и творбите в книгата, защото винаги трябва да има надежда“, добави тя. Изданието завършва с цитат, който говори за безкрайността на човешкото сърце. Според авторката най-важното в книгата е самото заглавие, което описва нейната „дъждовна“ личност. Знаково стихотворение е „Любимото ми име“, посветено на рождения й месец септември. Редактор на „Следдъждовия” е Димитър Петров.