site.btaВ България преди 1944 г. е имало съперничество между празниците, свързани с монарха и с исторически събития, каза пред БТА Григор Хар. Григоров

В монархическа България има два типа празници – свързани с владетеля и с исторически събития, каза пред БТА Григор Хар. Григоров. Той е автор на изложбата „Празници съперници. Епизоди от историята на празничния календар в монархическа България (1879 – 1944)“, която бе открита в Етнографски музей при БАН.

В експозицията са включени документи и снимки от епохата и кратки текстове, които описват съперничествата между различни празници, уточни Григоров.

Куратори са Лина Гергова и Светла Казаларска. Към изложбата е изготвен и каталогът „Приказки по календара (по действителни случаи)“, който прави опит да преведе реконструираните исторически сюжети в интригуващ приказен разказ за деца. Изданието се разпространява безплатно.

„Събирахме документите в последните пет-шест години, самата техническа работа по каталога и изложбата беше около два месеца“, посочи Григоров.

ПРАЗНИЦИТЕ НА МОНАРХА С ПРИОРИТЕТ

Той разказва, че в монархическа България по европейска традиция се празнуват дните, свързани с монарха: рожденият ден, именият ден и може би най-важният ден – датата на възшествието (денят, в който заема престола).

От друга страна са празниците, които са свързани с националната ни история и с важни исторически събития като 3 март (подписването на Санстефанския договор), дати на важни победи, смъртта на Левски, смъртта на Ботев, отбеляза Григоров.

„Когато започват да се честват тези празници, за да се създаде своеобразен култ към монарха, се слага акцент по-скоро върху дните, които са свързани с неговата личност. Понякога, чисто календарно, се появяват случаи, в които празници по едната и по другата логика започват да си съперничат“, обясни той.

Григор Григоров даде пример с 1886 г., когато е дипломатически признато Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Тогава княз Батенберг тръгва на обиколка из Южна България, току-що присъединената Източна Румелия, и в последния момент от Панагюрище го канят на честване на 20 април, когато се навършват 10 години от Априлското въстание. Князът се извинява, че не може да дойде на тази дата, а три дни по-рано. А 17 април е денят на неговото възшествие на трона: по този начин, отивайки в Панагюрище, той принуждава панагюрци да честват неговия празник, вместо той да почете Априлското въстание, поясни Григоров.

По стечение на обстоятелствата смъртта на Христо Ботев се чества след Освобождението на неправилна дата – 18 май (по Юлианския календар), а не на 20 май, както е в действителност. Но на същия ден се отбелязва и именият ден на княз Фердинанд, разказа авторът на изложбата.

По думите му тези празници влизат в подобно напрежение. На първия имен ден на княз Фердинанд след пристигането му в България (18 май 1889 г.) е положен основният камък на паметника на Ботев във Враца, а на втората година князът е поканен да го открие, но той отива седмица по-късно, така че датата да не е свързана с Ботев. След това князът избягва да почита годишнината на Ботев, а на своя имен ден започва да открива значителни инфраструктурни обекти. Сред тях са: пристанището в Бургас, Народният музей и пристанището във Варна, все открити на 18 май в различни години, обясни Григоров.

Той разказа, че на 18 май 1894 г. група студенти от Висшето училище правят протокол, в който декларират, че обявяват 18 май за празник на студентите, но не във връзка с имения ден на властващия княз, а с годишнината от смъртта на Ботев, като се обявяват за наследници на ревюлционера и поет. „И това е някакъв тип вътрешно напрежение“, уточни авторът на експозицията „Празници съперници. Епизоди от историята на празничния календар в монархическа България (1879 – 1944)“.

През 1927 година се навършват 1000 години от Златния век на цар Симеон, който умира през 927 година. Но през 1928 година се навършват и 50 години от Освобождението и 10 години от възшествието на цар Борис. И възниква идеята тези три юбилея да се празнуват заедно през 1928 г. Заради Чирпанското земетресение честванията са пренасрочени за следващата 1929 година. А самата церемония е направена по такъв начин, че да обслужи царския култ с едно много голямо тържество. То започва на 11 май в Преслав и приключва на 15 май в София, когато е именият ден на княз Борис Трети, обясни още Григоров.

МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Той уточни, че има и втори тип конфликти, и те са свързани с международните отношения. Това е съвсем целенасочено провеждана политика от различни държави основополагащи договори да бъдат сключвани на конкретни празнични дати.

Първите празници на новоосвободеното Княжество България, са рожденият ден, именият ден и денят на възшествието на монарха. Руската дипломация прави така, че Санстефанският мирен договор да бъде подписан точно на 19 февруари, когато е денят на възшествието на властващия руски император – Александър Втори, който ние знаем като Цар Освободител, обясни Григор Григоров.

Той допълни, че избраният по препоръка на Русия княз се казва Александър Батенберг и празнува на Александровден, имен ден и на руския император. А той е избран в деня, в който Цар Освободител има рожден ден. „И по този начин новоосвободена България и Русия споделят абсолютно едни и същи празници – именият ден на владетелите е общ, денят на встъпването на нашия княз е рожден ден на руския император, а Санстефанският мирен договор е подписан в деня на възшествието на руския владетел“, разказва още Григор Григоров.

Ученият посочва, че в Източна Румелия по разпореждане на първия главен управител княз Алеко Богориди се празнуват два празника – неговият имен ден и рожденият ден на султана. „Но рожденият ден на султана не се празнува на конкретна дата по слънчевия календар, а по лунния календар, в който годината е от 354 дни, така че всяка година той идва с 11 дни напред. И българите саботират рождения ден на султана и отказват под всякакви предлози да му отдадат почетни салюти“, обяснява той.

През 1883 г. османската дипломация оказва натиск и в чест на султана започват да се дават празнични салюти. През 1885 година празникът на султана се пада на 19 май и Захарий Стоянов решава на същия ден да направи контрапразник – да чества паметта на Ботев. Това поставя в затруднение властите и те решават да арестуват организаторите на този контрапразник, защото той подрива авторитета на султана. „Избухват народни демонстрации и така започва подготовката за Съединението. Няколко дни след това Захарий Стоянов започва да издава своя вестник „Борба“ и се създава революционна ситуация в рамките на много кратко време“, припомни още Григор Григоров.

Както БТА писа, документалната изложба „Празници съперници. Епизоди от историята на празничния календар в монархическа България (1879 – 1944)“ е с фокус политическите празници на Третата българска държава (1879 – 1944 г.). Експозицията проследява как празниците се борят за престиж и си оспорват значими дати. Тя включва информация за първите празници на Княжество България, празниците по време на управлението на княз Батенберг, празниците в Източна Румелия, празниците по време на управлението на княз Фердинанд и много знаменателни дати и чествания.