site.btaУкраинците често сме свързвани с трагедии, но освен това имаме фантастично изкуство, каза пред БТА писателката Наталия Матолинец

Надявам се, че украинската литература ще присъства повече на българския пазар, но знам и колко трудно е това. Това каза пред БТА писателката от Лвов Наталия Матолинец, която е в България за творческа резиденция в Къщата за литература и превод.

В рамките на посещението си у нас тя участва в дискусия, посветена на съвременното украинско книгоиздаване. „Украинският пазар, както и повечето пазари, е доминиран от литература, преведена от английски език. Дори да има търсене, понякога просто липсват преводачи, които могат да прочетат дадена книга и да я препоръчат“, обясни Матолинец относно появата на украинска литература зад граница.

Според нея търсенето е по-голямо, отколкото преди, но хората извън Украйна искат да четат най-вече текстове, свързани с войната. „Това е естествено, защото ние сме свидетелите и трябва да говорим за това. И мисля, че всеки украински писател, артист - всеки в културната сфера, сега е посланик независимо дали е останал в Украйна, дали е бежанец в чужбина или пътува по проект. Всеки трябва да говори колкото може повече“, каза Наталия Матолинец. Отбеляза обаче, че украинската култура не е свързана само с пълномащабната инвазия на Русия в родината ѝ.

„Надявам се, че ще има повече търсене и по-голямо любопитство към това какво реално представлява Украйна, към нейната история и култура. Украйна често се свързва с Чернобил, с анексирането на Крим, с Гладомор. Често сме свързвани с трагедии, но освен това ние имаме силни личности и фантастично изкуство. Аз съм от Лвов - място на фантастично изкуство и архитектура, и искам повече хора да видят тази му страна“, каза Наталия Матолинец.

ОКОЛО 50 000 КНИГИ ГОРЯТ ПРИ УДАРА ВЪРХУ ЕДНА ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ УКРАИНСКИ ПЕЧАТНИЦИ

Украинското книгоиздаване е в труден период, посочи писателката, чиито книги са предимно във фентъзи жанра. Тя разказа, че печатницата „Фактор Друк“ - една от най-големите в Украйна, е била ударена по време на войната, което е намалило значително възможностите на издателствата да печатат.

Около 50 000 книги са изгорели в печатницата, каза Матолинец. Нейни книги също били унищожени. „Това беше огромен удар и бяха загубени не само книгите, но и животите на хората“, посочи писателката. Разказа, че преди този удар се е чакало около месец или два за отпечатването на дадена книга, а сега чакането може да продължи и половин година. Дори да има огромно търсене на книги, просто няма достатъчно места за техния печат, обясни тя. Прекъсването в електрозахранването в родината ѝ също забавя процеса по публикуване на книгите.

Въпреки трудната ситуация, търсенето на книги от украински книги в страната никога не е било толкова голямо, отбеляза авторката на Ceramic Hearts („Керамични сърца“). „Когато направих своя дебют преди седем години, нечия първа книга се печаташе в тираж от 1000-2000 броя, като се считаше за успех, ако те се продадат за половин година, да речем. Сега понякога същият брой книги се продава за седмица или две“, каза Наталия Матолинец.

По думите ѝ фентъзи и романтична комедия са двата най-продавани жанрове в Украйна в момента, защото много хора опитват нещо хубаво и позитивно: „Чрез фентъзи литературата можеш да се дистанцираш от конкретно събитие от историята или от такова, което преживяваш сега. И все пак можеш да говориш за чувствата си, които те предизвикват“. 

ЕЖЕДНЕВИЕ ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНА

Наталия Матолинец смята, че сега преди всичко е необходима документалистика. „Това, което украинците преживяват сега, е много тежко, но може би за първи път не сме заглушени, защото светът е толкова глобален. Можем да кажем, че се извършват геноцид, военни престъпления и това се случва на живо в момента и за първи път светът действително го вижда в реално време. Е, не всички - някои хора са податливи на пропаганда. Това е другата страна на наличието на интернет връзка. Но мисля, че трябва да документираме колкото се може повече от случващото се и да го разкажем от наша гледна точка, защото доста често в сложни исторически събития ние не сме имали глас да говорим и все още плащаме за това мълчание“, обясни тя. 

Тя разказа, че много от авторите, които са на фронтовата линия, няма да могат да говорят за своето преживяване, „затова ние трябва да съберем и запазим колкото можем повече“.

Самата Матолинец описва своите размисли за новото ежедневие в Лвов в есета, публикувани и в „Литературен вестник“. Авторката обяснява, че посещение именно в България от преди две години я вдъхновява за тези текстове. „Бях лектор на писателски семинар, но прекарах по-голямата част от времето си да разказвам на хората за ситуацията у дома. Реших, че трябва да напиша нещо, за да им кажа колко е странен животът, но как все пак продължава да бъде живот“, отбеляза тя.

Писателката обясни, че Лвов е смятан за град на кафето. „Ние сме много пристрастени към кафето. Помня добре, че когато започна пълномащабната инвазия, бях замръзнала, всички бяхме замръзнали. Всичко, за което си мислех, беше, че това не може да се случва, 21 век е, трябва да свърши след ден, два или три, защото всички ще го видят и светът ще го спре. Сега разбирам, че това е било заблуда, но тогава не знаех. Седмица и половина по-късно реших да изляза на кафе и се почувствах много странно, защото вървях по улицата, но улицата беше празна. Отидох в едно кафене в моя район, всички бяха мрачни. Казах шепнешком: „Мога ли да си взема кафе“. Те казаха „да“ и това беше моментът, в който за първи път осъзнах, че ежедневието все още върви“, разказа тя.

ИСКАМ ДА ПИША ПОВЕЧЕ ЗА МОЯ РЕГИОН

Наталия Матолинец коментира, че писането ѝ се е променило през последните години. „Искам да пиша повече за моя регион, повече истории, вкоренени в нещо местно. Разбрах, че трябва да разкажа тези истории и че хората ги искат“, посочи тя.

Писателката отбеляза, че освен град на кафето, Лвов е също културен град. „Имаме сложна история, както и всички гранични райони, мисля. Лвов е първият ми източник на вдъхновение, защото имаме много местни легенди. Почти няма място в центъра на града, за което да няма легенда. Мисля, че тази местна атмосфера ме вдъхновява от дете и родителите ми също ме вдъхновяват, защото от малка бях заобиколена от книги, бях в музеите, в театрите“, каза Матолинец. Допълни, че обича да пътувам и когато отиде някъде, се опитва да намери местни истории и да ги добавя към своите. 

„София също ме впечатлява със сложната си история. Проучвам Бел епок, така че има много области, които удрят сърцето ми и ме правят много щастлива. Надявам се да мога да открия повече неща. Една от историите, които най-много ми харесаха тук, е историята на Алеко Константинов и основаването на туристическото дружество. Видях статуята му на „Витоша“ и си казах, че изглежда като готин човек. Тогава моят приятел, който ме развеждаше из София, ми разказа историята му и като запалена туристка бях много впечатлен. Така че в момента Алеко Константинов и неговата идея за туризъм в България е може би една от любимите ми истории“, каза още Наталия Матолинец. 

По време на резиденцията си в Къщата за литература и превод в столицата през януари и февруари тя работи върху книжната си поредица Garnet Season, , чието действие се развива в Австро-Унгарската империя и извън нея по време на Бел епок (Belle Époque).

Наталия Матолинец е писателка от Лвов. Авторка е на осем романа, в историите си включва митове, магия и културно наследство от Централна и Източна Европа. Отличена е с Eurocon 2023 Chrysalis Award и с наградите за „Най-добър дебют“ и „Най-добра поредица“ от BaraBooka.