Председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев: През дейността на радиото за близо век се оглежда цялата история на България

ОБНОВЕНА Председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев: През дейността на радиото за близо век се оглежда цялата история на България

Февруарският брой на списание „ЛИК“ на Българската телеграфна агенция (БТА), озаглавен „БНР 90 години по-късно“, се представя в сградата на Българското национално радио (БНР). Събитието е съпътствано от откриването на изложба „90 години БНР - радиото на поколения Българи“, която показва фото и архивни документи от фондовете на Държавна агенция (ДА) „Архиви“ и БТА. На снимката: председателят на Държавна агенция (ДА) „Архиви” доц. д-р Михаил Груев.Снимка: Благой Кирилов/БТА (ЕВ)

София,

26.02.2025 01:12 | ОБНОВЕНА 26.02.2025 07:30

(БТА)

По някакъв начин юбилеят на БНР е и на българските архиви, и на цялото общество, защото в дейността на радиото през този близо един век се оглежда цялата история на България през тези три епохи. Това каза председателят на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) доц. Михаил Груев по време на откриването на изложбата „90 години БНР – радиото на поколения българи“. Представени са фото и архивни документи от фондовете на ДАА и БТА. На събитието бе представен и февруарският брой на списание ЛИК, посветен на годишнината на БНР.

„Ние сме се опитали да пресъздадем тази история през тази изложба. Включени са материали както от ДАА, така и от още 12 териториални архива. Засегната е историята най-напред на радиоцентровете, след това – на смесените радио-телевизионни центрове, които се появиха през 60-те и 70-те години, и така до наши дни. Последната част от изложбата, която касае най-новия период, беше покрита от БТА. Имам предвид последните 20-30 години“, каза доц. Груев.

„Това, което сме се опитали да покажем през снимките и документите, е като се започне през най-ранните етапи, които предхождат самата история на институцията, възникването на първите клубове на радиолюбителите през 20-те години, законът за радиоразпръскването, мине се през царския указ, и се пристъпи към самото изграждане на институцията, нейното стабилизиране през 30-те години и основните дейности, които изпълнява радиото в онзи период. Затова защото радиото не е само информационно средство в онази епоха. То е и култура, и се превръща много бързо в начин на живот. През него минава и целият културен живот на България в междувоенния период. Защото през радиобеседите на именити български учени като Петър Динеков, Иван Дуйчев и още много други имаме някакъв поглед върху научния живот. През писателите и художниците, които ръководят радиото тогава, се оглежда литературния и културен живот на България в онази епоха. Радиото е съвкупност от най-знаменитите личности на онова време. И това е още едно доказателство, че институциите се правят от хората. Ние сме се опитали да представим не само институцията, а и хората, които са работили в нея, които са я олицетворявали в миналото, и които в голяма степен определят нейния облик и днес“, каза доц. Груев.

„Мисля, че се получи една добра, балансирана изложба, една панорама на радиото и неговия живот. Убеден съм, че тази изложба заслужава да бъде показвана и в радио-телевизионните центрове в страна и чужбина, и е нещо, с което трите институции - БНР, ДАА и БТА можем да се гордеем“, каза още той.

Председателят на ДАА благодари на хората, които пряко са работили върху изложбата. Това са кураторите от ДАА – Кирил Кирилов и Андрей Захариев, и художничката на изложбата Ивелина Велинова.

„Благодаря и на радиото, и на БТА за прекрасното партньорство по реализацията на тази изложба. Мисля, че се получи нещо стойностно, нещо смислено – едно огледало не само на радиото като институция, но преди всичко история на обществения и политически контекст, в който се случва историята на радиото“, допълни доц. Груев.

Изложбата е прекрасен пример за сътрудничество, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. "Не само БНР, но и БТА има голямо сътрудничество с Държавна агенция „Архиви”, каза Вълчев. Той добави, че „ако не беше доц. Груев, който още в първата седмица ми изпрати нещо като акт, че не са ни добре подредени архивите, сигурно нямаше да вложа толкова лично старание и заедно с всички колеги, за да ги наредим по начин, по който сега по-лесно да намираме неща, снимки, материали на текста, и сега, за 90-ата годишнина на БНР. Отделно на Държавна агенция ”Архиви” дължим първия дигитализиран бюлетин от 1898 г. , та най-сетне до количките, с които преместихме архива си”, подчерта Кирил Вълчев.

/ДД

/АКМ/