site.btaВарненската регионална библиотека припомня с изложба за делото на кметовете Харалан Ангелов и Никола Попов

Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ припомня с изложба за двама варненски кметове, които имат кръгли годишнини през 2025-та. Това са Харалан Ангелов, от чието рождение са изминали 180 години, и Никола Попов - 150 години. Изложбата показва пана с разказ за техния живот и дело като градоначалници, както и издания, фотоси и документи. Тя е подготвена от специалиста от „Регионална история“ Емил Демирев. 

Харалан Ангелов е роден в Шумен. Той е поет, музикант, композитор, учител. Основател е на читалище „Единство“ в Жеравна. Бил е окръжен управител на Лом, Разград и Стара Загора, и два пъти кмет на Варна. Той е сред интелектуалците, основали „Книжевната дружина“, която е предшественик на Варненската регионална библиотека. Депутат е в Учредителното събрание, няколко пъти е избиран и за народен представител в Обикновеното народно събрание.

След изборите през април 1885 г. е избран от общинските съветници за кмет на Варна. На този пост е от май 1885 до  март 1888 г. (с изключение на времето от 12 януари до 26 февруари 1888 г., когато, след касиране на поредните избори, постът се заема от Киро Меразчиев).                    

Харалан Ангелов продължава политиката на предшествениците си и особено на кмета Михаил Колони за модернизиране на града в европейски дух и има безспорен принос за облика на Варна и за превръщането й в морска столица на България. През неговото кметуване се поставят каменни настилки на нови улици, строят се обществени сгради и общински магазини. Изготвя се проект за централния площад „Мусала", взема се решение за изграждане на помещение за пожарната команда. Изработва се план за водоснабдяването на града, като по тръбопровод се докарва вода от местността „Теке Караач", изграждат се няколко обществени чешми. През неговия мандат се освещава новата сграда на Мъжката гимназия, провежда се търг за построяване на училище „Свети Кирил“.  

Никола Попов е от Крушево, Северна Македония. Баща му е поп Христо Стефанов – свещеник, участник в борбите на македонските българи за църковна независимост и политическа свобода и за присъединяване към България. През януари 1885 г. поп Христо е назначен за енорийски свещеник във варненското село Николаевка. Там Никола учи до четвърто отделение, а после е изпратен във Варненската мъжка гимназия. Завършва право в Софийския университет, след което постъпва на стаж във Варненския окръжен съд. През 1905 г. започва адвокатската си кариера в Козлуджа (дн. Суворово). Установява се във Варна, става член на Демократическата партия и се кандидатира за народен представител от Варненска околия. Участва в Балканската война като взводен командир в Осми приморски полк и е раняван два пъти.

На изборите за общински съветници във Варна на 6 февруари 1927 г. Никола Попов става общински съветник, а на първото заседание на новия общински съвет е избран за кмет. Основните насоки в работата на администрацията са за възвръщане на търговското значение на града, създаването на повече индустриални предприятия с цел намаляване на безработицата и издигането на Варна като модерен курортен град. По негова инициатива започва строителството на северните и южните морски бани, казиното, благоустрояването на приморската градина. Създава се фонтан със скулптурна композиция на Кирил Шиваров, открива се тенис клуб с игрище. За първи път в България се покриват редица улици с китон, поставят се калдаръмени тротоари в крайните квартали, изработва се план за квартала „Сев севмес“ (дн. „Аспарухово“).

През септември 1928 г. oбщинската управа, по инициатива на кмета Никола Попов, със съдействието на Министерство на земеделието и държавните имоти, организира Първата национална лозаро-винарска изложба. По негово предложение се създава комитет за написване на историята на Варна, който започва да издава „Материали по историята на гр. Варна“, излизащи като приложение на Варненски общински вестник. За рекламата на града като курорт се издава цветна рекламна брошура на четири езика, чийто илюстратор е известният маринист Александър Мутафов. Поставя се началото на грижите на общината за старите и недъгави хора с Варненския старчески дом. В общинските здравни заведения бедните граждани се преглеждат безплатно, след което се осигуряват и безплатни лекарства.

След свалянето му от кметския пост, Никола Попов се отказва от политиката и подновява адвокатската си дейност. На 29 септември 1944 г. е арестуван като бивш кмет и е осъден от Народния съд на 2 години строг тъмничен затвор. Помилван е на 14 декември 1945 г., но е екстрадиран от града. Според спомените на дъщеря му Люба при напускането на Варна Никола  Попов казва: „Да направиш толкова за тоя град и сега за теб да няма един покрив в него“. През 1953 г. се разболява от рак и му е разрешено да се върне във Варна. Умира в таванската стаичка на някогашната си къща на 6 май 1954 г.

Регионалната библиотека във Варна припомня на своята интернет страница и за друг градоначалник, от чието рождение се навършват 180 години. Това е д-р Ангел Д. Пюскюлиев, който също е родом от Шумен. Първоначалното си образование получава при Добри Войников, който събужда интереса му към литературата. След Освобождението работи като лекар в Габрово и Шумен. Във Варна се установява през 1882 г. Назначен е за старши лекар, а по късно за Управител на Варненската държавна болница. Той е от основателите на Варненското медицинско дружество, което е първото научно медицинско дружество в България. Многократно го избират за общински съветник и два пъти за кмет на града. Той насочва вниманието си към водоснабдяването, изграждането на канализационна мрежа, регулация и разширяване на улиците, озеленяването и приморската градина. По време на неговото кметуване започва изграждането на Аквариума, Алеята на Възраждането, определят се места за колодрум и Юнашкия салон. Той многократно поставя въпроса за изграждане на хотел и превръщането на града в морски курорт.

Д-р Пюскюлиев е автор на множество научни статии свързани с професионалния му път, но по-малко са известни литературните и преводните му творби, по-голямата част, от които отпечатани в ученическите му години в Цариград. Боян Пенев обръща внимание на творчеството му в „История на новата българска литература“. Пюскюлиев публикува общо седем стихотворения, но известността си дължи преди всичко на „Пейте, Славейков!”. Неговият „Сонет към девойката Х”, вероятно е първият български публикуван сонет.