site.btaАрхитекти отправят професионални забележки към филма „Бруталистът“


Брутализмът като течение в архитектурата е в основата на последния филм на режисьора Брейди Корбет, към който обаче редица архитекти и историци имат професионални забележки, съобщава АФП.
„Бруталистът“, с Ейдриън Броуди в главната роля, свободно базиран на живота на архитекта Марсел Бройер, е един от фаворитите за награда „Оскар“ тази година.
Този пълнометражен филм обаче предизвика вълнение сред някои специалисти, които го обвиняват в очевидни грешки, като дори стигат дотам, че поставят под въпрос принадлежността на главния герой към движението на бруталистите.
В епизод на подкаст, озаглавен „Защо „Бруталистът“ е ужасен филм“, Александра Ланге, архитектурен критик, отправя остра критика: „Авторите явно са прочели всички книги за брутализма, но абсолютно нищо от това не е използвано във филма“.
Основните несъгласия на специалистите са относно образа на главния герой Ласло Тот. Според режисьора Корбет той е „амалгама“ от няколко известни архитекти, сред които и роденият в Унгария модернист Марсел Бройер.
Хронологичното, социалното и личностното позициониране на главния герой обаче са погрешни, смятат историци на архитектурата.
Във филма Ласло Тот е представен като оцелял от Холокоста архитект, който пристига в САЩ след войната, където започва да се бори да си намери работа и се реди на опашки за парче хляб, преди талантът му да бъде забелязан от богат благодетел.
В действителност възпитаници на немското Висше училище по строителство и художествено конструиране „Баухаус“ като прототипите Марсел Бройер и Валтер Гропиус прекосяват Атлантика още през 30-те години на миналия век, преди Втората световна война. Те пристигат като международно признати професионалисти и са приети във водещи институции като Харвардския университет.
Модернистичната архитектура вече е утвърдена и наложена в Съединените щати много преди периода, в който се развива действието на филма, изтъкват критиците.
В личностен план също има силно разминаване - филмовият герой Ласло Тот е пристрастен към хероина силно набожен човек. Неговият прототип Марсел Бройер, от друга страна, е бил пълен трезвеник и нерелигиозен човек, сочат историческите факти.
„Като историк на архитектурата, главата ми все още се върти, след като видях този филм“, оплаква се пред АФП Виктория Йънг, професор в университета „Сейнт Томас“.
Брутализмът е архитектурен стил, който възниква през 50-те години на ХХ век по време на възстановяването на Европа след Втората световна война. Сред основните му характеристики са използването на открит бетон и гигантски, груби геометрични форми.
Въпреки заглавието, присъствието на този архитектурен стил във филма е минимално. Виждаме го на финала след 3 часа и 30 минути филм под формата на шедьовъра на главния герой Ласло Тот. Но и тук има стилово разминаване:
„Въпросната сграда в края на филма не е в стила брутализъм, а е по-скоро издържана в ранен модернизъм“, обяснява Виктория Йънг и допълва: „Помислих си, че сякаш не мога да проумея хронологията на събитията.“
Обаче Робърт Маккартър, архитект и автор на монография, озаглавена „Бройер“, от своя страна обяви, че „не се притеснява“ от историческата деформация.
„Авторите просто са използвали биографията на Марсел Бройер за практически цели“, обобщи той пред АФП.
/ТС/
news.modal.header
news.modal.text