site.btaАнна Пампулова за „Алиса в страната на чудесата”: Излизаме от рамките на очакваното

„Алиса в страната на чудесата“ включва танцови елементи и елементи от театъра. Затова можем да кажем, че е и танцов театър. Има и песен. Излизаме от рамките на очакваното, защото балет „Арабеск“ е неочакван всеки път – като трупа и възможности. Това казва пред БТА режисьорът и хореограф Анна Пампулова по повод премиерата, вдъхновена от творбата на Луис Карол.

По думите ѝ „Алиса в страната на чудесата“ е предизвикателство за всеки един човек, за всеки артист, заради ярката динамика в смяната на образите и яркото общуване. Музиката е на Асен Аврамов.

Спектакълът за мен е абсолютна магия и всеки път като го гледам, съм много щастлив, че имахме възможност да се срещнем творчески с целия екип. Думите са на сценографа и костюмограф Борис Далчев. В моята работа се опитах да подходя по-лаконично, по-минималистично, но, в същото време, да е интересно за зрителите от различни възрасти – и за малки, и за по-големи, допълва той.

Темите за отчуждението, за различността, за самотата, за любовта присъстват. „Затова казвам, че спектакълът е семеен, тъй като родителите също са много важна част от публиката. А ние в същността си оставаме деца. Защото не спираме да сме любопитни към света и да го приемаме в чистата му форма, без да го клишираме“, коментира Анна Пампулова.

По думите на Андрея Дякова, в ролята на Алиса, любовта се развива в цялото представление: „В началото тя е невинност и интерес, после се засилва и стига дотам да искаш да спреш света и да бъдеш с този човек. И тази любов променя и двата персонажа. Затова те се променят и израстват взаимно“.

Режисьорът и хореограф Анна Пампулова, сценографът и костюмограф Борис Далчев и танцьорите Андрея Дякова и Светлозар Тинев –  пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за режисьорския прочит и темите, за динамиката, стиловото и жанрово разнообразие на спектакъла, за личните моменти, въображението и актьорските предизвикателства пред изпълнителите.

Г-жо Пампулова, в какво се състои Вашият нов прочит на „Алиса в страната на чудесата“?

Анна Пампулова: Този спектакъл включва, освен танцови елементи, и елементи от театъра. Затова можем да кажем, че е и танцов театър. Има и песен. Излизаме от рамките на очакваното, защото балет „Арабеск“ е неочакван всеки път – като трупа и възможности. Така че давам възможност на изпълнителите да стигнат и до актьорското майсторство.

„Алиса в страната на чудесата“ е предизвикателство за всеки един човек, за всеки артист. Има много ярка динамика в смяната на образите, ярко общуване. Влизането на Алиса в различните светове е своеобразна препратка и асоциация с човешките страхове и неочакваните срещи – към непознати, към които няма симпатия. Разкривайки се, човек има възможност да преодолее страха и да премине отвъд очакваното. Понякога имаме неочаквани събития, неочаквани влюбвания, неочаквани приятелства, така че трябва да се страхуваме и да слагаме етикети на хората и на ситуациите.

Това заглавие предразполага към стилово разнообразие в музиката, декорите, костюмите...

Анна Пампулова: Да, музиката върви драматургично и тя е написана като за балет – с цялостна драматургия. След това дойде поканата към мен от композитора Асен Аврамов да реализирам това музикално произведение сценично, танцово. Така че всеки един елемент, всеки един герой носи своята характеристика – както в музикален, така и в движенчески план. 

Опитвам се да не излизам стилистично от общата идея за съвременно послание, съвременен танц, но тук-там има леко неокласика, тук-там има суинг, танц... Така че се старая да синхронизирам на музиката и, в същото време, да дам ясна представа на зрителя за образите.

Г-н Далчев, Вие сте предимно театрален сценограф. До каква степен този декор е решен театрално?

Борис Далчев: Това е дебют за мен в този жанр, така че си беше нова задача. При всички положения съм повлиян от условността на театъра и правилата, които съществуват в драматичния театър. Но в хода на репетициите с Анна Пампулова навлизах в материята на балета и най-вече – в нейното въображение, в нещата, които тя беше поставила като цели, които гоним заедно.

Не мога да кажа, че спектакълът е изключително и само балет. Той съчетава доста различни средства – и визуални, и като формат. Малко са размити границите, което е хубавото. Специално за тази история, за тази приказка, смятам, че Ани намери много добра спойка между всички компоненти и изразни средства, които използва. 

Дадохте ли пълна свобода на въображението си?

Борис Далчев: В моята работа се опитах да подходя по-лаконично, по-минималистично, но, в същото време, да е интересно за зрителите от различни възрасти – и за малки, и за по-големи.

Аз лично избягвам да деля сценографията или костюмите, или който и де от компонентите като нещо само за себе си. Всичкото е една спойка. В този смисъл съм много щастлив, че Ани, която е майстор в това отношение, успя много добре да събере тези елементи и да ги обедини, да ги балансира. Извън това, спектакълът за мен е абсолютна магия и всеки път като го гледам, съм много щастлив, че имахме възможност да се срещнем творчески – с целия този екип, с прекрасните танцьори и екипа на Музикалния театър. Затова мисля, че думата е магия.

В „Алиса“, като текст, има много теми. По какъв начин те са застъпени в танца – за отчуждението, за различността, за самотата, за любовта...

Анна Пампулова: Да, всички тези теми присъстват. Затова казвам, че спектакълът е семеен, тъй като родителите също са много важна част от публиката. А ние в същността си оставаме деца. Защото не спираме да сме любопитни към света и да го приемаме в чистата му форма, без да го клишираме. В същото време, за зрителите, за по-възрастната аудитория, има точно този момент. Появата на втората Алиса дава ясен знак, че понякога имаме нужда да се дистанцираме от себе си, да погледнем своето аз отстрани, за да направим леки корекции.

Предполага се, че във всяка една възраст човек израства по различен начин и с нещо отгоре. През тези различни срещи той вижда себе си отстрани и тези предизвикателства на непознатото, което срещаме в ежедневието, ни обогатяват, от една страна, от друга – дават равносметка до каква степен седим чужди на ситуацията или влизаме в нея смело. В крайна сметка, Алиса, или човекът, в днешно време, среща винаги приятели. Той винаги се стреми да събере съмишленици около себе си, да бъде одобрен. В случая, Валето е този приятел. И не само приятел, той става после и нейна любов... Не съм сантиментална, в никакъв случай, но любовта присъства в моята представа за съществуване...

Андрея Дякова (в ролята на Алиса): Любовта се развива в цялото представление. В началото тя е невинност и интерес, после се засилва и стига дотам да искаш да спреш света и да бъдеш с този човек. И тази любов променя и двата персонажа. Затова те се променят и израстват взаимно.

Казахте, че в представлението ще звучат и думи, макар и под формата на песен. Как се стигна до това решение?

Анна Пампулова: От много години работя и в театрална среда. Работя с режисьори, които са в драматично-театрални представления. Така че за мен няма как да има бягство от театъра.

Имах нужда, освен движение, някак си тялото да възпроизведе звук. Така че по естествен път, вокално, да издаваме някакви откъслечни думи. Защото персонажите са фантастични. Това са Белият заек и Червената кралица, които не могат да спрат само във физическото действие.

Имам чувството, че при мен като хореограф търсенето излиза и винаги отива към театралната страна. Излиза извън рамките на танца. Отива и в звукоизвличането. Така че има и такива моменти, в които думата или вокалният звук допълват целия артистизъм.

Светлозар Тинев (в ролята на Валето): В това представление се набляга много на актьорското майсторство. В този смисъл, работата с Ани Пампулова беше много приятна и вълнуваща, защото тя се опитва да извади най-доброто от всеки от нас, но и да се чувстваме най-добре на сцената – за да покажем това, което можем.

И накрая, бихте ли споделили каква е Вашата лична история с Алиса?

Анна Пампулова: Да, Алиса ме съпътства. Не мога да кажа, че се чувства малкам, но в мен съществуват повече от седем лица. Тоест, повече от седем вида жени – и влюбената жена, и малкото момиче, и по-зрялата жена, която взима решения, и много други...

Още като балерина в Софийската опера и балет имах предизвикателството да танцувам Алиса в спектакъл на Боряна Сечанова. Така че Алиса не само като житейски образ, а и като движенчески образ ме съпътства. След което дойде и поканата от Асен Аврамов. Мисля си, че дори без да търся Алиса, тя някъде там живее около мен и непрекъснато ме подсеща, че нещо не съм довършила в изказа си. Не знам какво ще е следващото предизвикателство, но имаме идеи, евентуално за филм.

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов 
Монтаж – Валя Ковачева