site.btaТрифон Кунев е саркастичен присмехулник и нежен лирик, каза Светлана Петрова от Регионалната библиотека в Ловеч

Трифон Кунев е саркастичен присмехулник и нежен лирик, каза за БТА Светлана Петрова, завеждащ отдел „Краезнание” в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев” в Ловеч. Тя припомни, че през 2025 г. се навършват 145 години от рождението на българския политик, поет и фейлетонист, известен и с псевдонимите си Ланчелото, Риналдо Риналдини, Тевеке.

Трифон Кунев е роден на 20 февруари 1880 г. в с. Ъглен (днес в обхвата на община Луковит). През 1908 г. завършва право в Софийския университет. Започва работа като журналист и редактор във вестника на Народнолибералната партия „Българска независимост“. Сътрудничи на списанията „Мисъл“, „Наш живот“, „Демократически преглед“ и „Българан“. Пише стихове, разкази, фейлетони, статии, есета, спомени. Негови са стихосбирките „Песни“, „Хризантеми“, „Зарници“, „Антология – Песни” и др.

Петрова посочи, че участва в Балканската война като командир на 12-а Лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение. Като запасен офицер участва и в Междусъюзническата, и в Първата световна война.  Дълбоко покрусен от безсмислието на войните като антихуманно средство за решаване на държавните отношения, прегръща идеите на Българския земеделски народен съюз, каза завеждащият отдел „Краезнание” в ловешката библиотека.

Избран е за народен представител от листата на БЗНС при управлението на Александър Стамболийски (1920–1923). Арестуван след Деветоюнския преврат (1923) и след атентата в църквата „Св. Неделя“ (1925). Вторият арест е последван от принудително интерниране за година и половина в родното му село Ъглен. По време на правителството на Народния блок (1931–1934) пак е народен представител, а след преврата на 19 май 1934 г. е арестуван отново.

„Оцелял по чудо през злокобната 1923-а, както и през фаталната 1925 г., две десетилетия по-късно, когато над страната връхлита сталинизмът, Земеделският съюз излиза в опозиция и започва мъжествена борба за демокрация, Трифон Кунев вече е решителен борец срещу брутално настъпващата диктатура. За разлика от болшинството писатели, които бързо пренастройват лирата си в услуга на новата власт, той се противопоставя на дирижираното творчество. От страниците на вестник „Народно земеделско знаме” повежда борба срещу тоталната диктатура, потъпкването на националното достойнство, издевателствата над религията и личността”, разказа Светлана Петрова.

Тя допълни, че за политическата му активност е достатъчно да се посочат два факта – под изпратената на 26 май 1943 г. „Молба-подканване“ до председателя на Съюза на българските писатели, тогава Стилиян Чилингиров, с призив да се защитят българските евреи, на първо място стои неговият подпис. На 1 януари 1944 г. отправя писмо до министър-председателя Богдан Филов с призив за излизане на България от войната.

След 9 септември 1944 г. Трифон Кунев е избран за председател на Съюза на българските писатели и директор на Народния театър. „Това обаче не е причина да промени убежденията си. Без колебание става свидетел на защитата на съдените от втори състав на Народния съд писатели и не изпълнява исканията за уволнения на артисти, за да угоди на властта”, посочи Петрова.

По думите й с убеждението, че за България „имало е времена по-тежки, но по-подли – не!, Трифон Кунев започва своята поредица от фейлетони „Ситни – дребни... като камилчета” – израз на неговия протест срещу отнемането на най-свещеното достояние на човека – свободата. През 1946 г. събира фейлетоните си и ги отпечатва в отделна книга. „С нея вбесява всички, които се чувстват добре и са съпричастни към настанилия се със сила комунистически режим. Тя е принос към борбата на българския народ за свобода и документ за съпротивителното движение в България. Именно заради тази книга, която бележи един от върховете на българската сатира, той е жестоко пребит в редакцията на „Народно земеделско знаме” на 8 юни 1946 г., а на 21 юни е хвърлен в Централния софийски затвор. Задържан е без съд и присъда 138 дни и освободен само заради междувременното му избиране за народен представител в Луковитска околия”, разказа библиотекарят.

Петрова допълни, че „Ситни – дребни... като камилчета” е първата „арестувана” книга след преврата на 9 септември 1944 г. Била е опасна за отечественофронтовската власт, защото съдържа истини и прозрения за бъдещето; нейната цена е неизмеримо висока и авторът й я заплаща с живота си - Трифон Кунев не е ликвидиран веднага, подложен е на бавна и сигурна смърт, и забрава. Умира на 2 февруари 1954 г. в София.

„Днес си спомняме за Трифон Кунев не заради миналото, а с мисъл за бъдещето, с изстрадания му оптимизъм: „Българският народ е жилав народ. Той е понесъл всичките тия злощастия в миналото си. Бедствията са минали като едни ветрища през него, а той е останал. Така ще преминат и новите злини, народът ще ги преживее, за да направи песни зарад тях...”. Неговото творчество и гражданска позиция продължават да резонират с проблемите на съвременния свят по няколко основни причини. Свободата на словото и борбата с цензурата, социалната справедливост и гражданската активност - в днешно време тези проблеми остават актуални”, е мнението на Светлана Петрова.

Според нея сатирата му е остроумна, хаплива и проницателна. „В епоха, в която социалните мрежи дават възможност за бързо разпространение на критика към властта и обществото, неговият стил служи за пример как хуморът и иронията могат да бъдат мощно оръжие срещу несправедливостите. И не на последно място, съвестта и смелостта да се изправиш срещу системата. Трифон Кунев не се страхуваше да застане срещу силните на деня, въпреки последствията. Днес, когато независимото мнение често бива атакувано, неговият пример напомня за значението на доблестта и гражданската отговорност. Темата за националната идентичност, любовта към родината и отговорността към нейното бъдеще са все така актуални”, счита завеждащият отдел „Краезнание” в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев” – Ловеч.