site.btaПреговорите за бъдещето на програмите "Еразъм+" и "Европейски корпус за солидарност" след 2027 година започнаха в Брюксел

Като част от първата фаза на подготовката за програмния период след 2027 г. на програмите "Еразъм+" и "Европейски корпус за солидарност", Генералната дирекция "Образование, младеж, спорт и култура" (DG EAC) организира конференция в Брюксел за обмен на мнения, идеи и предложения с представители на всички заинтересовани страни. Целта на събитието бе да ангажира широко представителство на ангажираните с текущите програми, като улесни дискусиите за бъдещето на финансираното от Европейския съюз (ЕС) за образование и младежки инициативи. Това съобщиха от Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР), който е националната агенция на България, администриращата програмите "Еразъм+" и "Европейски корпус за солидарност". 

Във форума участваха експерти от ЦРЧР, както и бенефициери от България, активно работещи по програмите. В рамките на дискусиите стана известно, че целта за следващия програмен период е надграждане на постигнатото до момента и осигуряване на значително увеличение на бюджета. Участниците се включиха в работни групи на различна тематика, като възможности за мобилност, международно измерение на програмите, дигитална и зелена трансформация, и други.

Представителите на българската национална агенция взеха активно участие в групите за възможности за сътрудничество (партньорски проекти) и опростяване и кохерентност на програмите, като позицията на ЦРЧР беше в подкрепа за опростяването на процедурите, намаляването на административната тежест и улесняването на процесите по кандидатстване и отчитане, особено на по-малките проектни формати. Като пример бяха използвани малките партньорски проекти по ключова дейност две, където (въпреки многократно по-малките размер на финансиране и очаквани резултати) е необходимо попълване на формуляри за кандидатстване и отчитане, които са идентични с тези на големите партньорства за сътрудничество, разполагащи с многократно по-голямо финансиране и изискващи много по-значителни крайни резултати. Като конкретно предложение беше поставена идеята за въвеждане на още по-малки формати на проекти или микрогрантове, целящи да улеснят достъпа и работата за най-малките организации, тези без опит или целящи малки/краткосрочни инициативи.

Сред множеството предложения имаше и такива за въвеждане на нов проектен формат, достъпен само за организации без предишен опит, въвеждане на модела на финансиране, базиран на единични суми и за други дейности, освен ключова дейност две, както и повече да се проследява въздействието от изпълнението на проектите и употребата на резултатите от тях в дългосрочен план.

Резултатите от дискусиите ще бъдат обобщени и представени на отговорните за планирането на бъдещето на програмите, като ще бъдат взети предвид при изготвянето на предстоящия програмен период.

Както писа БТА, силата на Европа е в образованието, Европа е най-образованият континент, с най-доброто образование, но трябва да се засили връзката между университетите и бизнеса. Това каза през януари българският еврокомисар с ресор "Стартъпи, изследвания и иновации" Екатерина Захариева на деветата церемония за връчването на "Академичните оскари" - отличия за университетите, които са първи в рейтинга на висшите училища по професионални направления за 2024 година.