site.btaБългарският ПЕН център представя „другото лице на писателската общност у нас“

Българският ПЕН център представя другото лице на писателската общност у нас като израз на голямо уважение към именитите български писатели, които членуват в центъра и са членували и през годините в него, обяви днес генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Събитието бе в националния пресклуб на БТА.

Той припомни, че българският ПЕН център е създаден под председателството на професор Иван Шишманов през 1926 г. В момента той обединява, ако е вярна справката, която имам, около 40 именити български писатели, каза той.

„БТА е готова винаги да предоставя думата на българските писатели. Нещо повече, през тази година ние планираме нарочен брой на възстановеното и вече излизащо трета година всеки месец емблематично списание „ЛИК“, което навърши през януари 60 години от своят първи брой, на 8 януари 1965 година“, посочи Вълчев.

„Ние сме планирали тази година нарочен брой, посветен на 50-ата годишнина на Националния литературен музей и през призмата на неговите архиви искаме да представим най-именитите български писатели, които имат юбилейни годишнини през 2025 година. Няма да изброявам всички тях, но наистина големи имена. Първата ни идея беше да изберем едно от тези имена и да направим брой за него, но решихме, че няма да е справедливо към останалите и затова през този пречупен ъгъл на годишнината на Националния литературен музей“, каза Кирил Вълчев.

Той добави, че към края на годината ще бъде издаден въпросният брой на списание „ЛИК“, което се разпространява абсолютно безплатно за сметка на БТА, от нейните собствени средства от продажба на архиви, на снимки – в повече от 300 регионални национални библиотеки, университети, културни институции в хартиената му версия. В дигитален формат списанието може да бъде четено на интернет страница на БТА.

„За нас е изключително важно да си партнираме с институции, които работят както за културната памет, така, разбира се, и отстояват свободата на словото, правото на достоверна информация и работят изключително много срещу това, което е един от бичовете на съвремието ни – конспиративните теории. Така че за мен е изключително важно, че сме тук, в сградата на БТА“, каза Амелия Личева, председател на ПЕН България.

Тя обясни какъв е поводът за събитието: „Искаме много ясно да се чуе, че съществуват две писателски организации. Не само Съюзът на писателите, казионният съюз на писателите, но и българският ПЕН център. Не че не се е чувало за ПЕН, не че няма много инициативи, които той е правил, но ми се струва, че в днешно време, в момент, в който трябва да отстояваме изключително много и важни каузи, е много ясно да се чуе, че голяма част от писателите, и то тези, които наистина по някакъв начин представляват съвременната българска литература и я представляват и навън, имат различни виждания от някои твърде срамни акции, които се случиха и зад които застана Съюзът на писателите, като цялата акция около прогонването на Джон Малкович и нежеланието да се говори нормално за пиесата на Бърнард Шоу или нелепата реакция, че пожарите в Калифорния са станали, за да бъдат похитени българските съкровища. Това, в някаква степен, преля чашата и решихме малко по-ясно да заявим кои сме и зад какво седим. Аз съм страшно щастлива, че тук е почетният председател на ПЕН – Здравка Евтимова, която дълги години беше и председател на организацията“.

„Чест е, но преди всичко е отговорност писателят, литературният критик, литературният преводач да бъде член на ПЕН. Защото когато си член на такава организация, ти представляваш не само себе си, не само своите творби, ти представляваш образа на своята родина, на България, пред света. Не само с книгите, които си написал и които излизат в чужбина, но и с поведението си. С това, че не се страхуваш да станеш зад кауза, която малцина споделят. Да кажеш думи, с които можеш да предизвикаш някъде да те набият“, каза Здравка Евтимова.

„Ние сме тук, за да кажем „Не“ на подобни прояви. И не само да кажем, а и да напишем с дела това „Не“. Нещо, което е много важно в днешния преломен момент, след речта на Джей Ди Ванс на Мюнхенската конференция, след реакцията на лидерите на държавите от Европейския съюз. Днес е изключително важно да обърнем поглед към така наречената мека сила. Твърдата сила в геополитическия аспект е войната, дрънченето на оръжията, бомбите, отровните газове... Меката сила, когато се прилага в литературата, е посредством нашите творби, още повече с нашето поведение, да покажем, че не се страхуваме от бъдещето, каквото и да е то. Когато човек не се страхува, той трябва много внимателно да премисля своите думи, да не използва такива, които пораждат омраза. Тук искам да спомена една прекрасна мисъл на Чехов, който казва, че нито любовта, нито приятелството могат да уединят толкова хора, колкото общата омраза към някого или нещо. Точно затова сме писатели – да разберем какво означава омразата. Тя е едни челюсти, които захапват и други хора. Тези челюсти са обърнати и към човека, който изпитва тази омраза. Не към неговото физическо състояние, физическо тяло, към духовния му строй. Омразата се откъсва от духовния строй на човека и постепенно, но много бързо, го лишава от такъв духовен строй и го превръща в една крачеща машина. Точно затова ние сме тук. И с дела да пишем, и с думи да сътворяваме творби, които са срещу омразата, и нашите произведения да бъдат една протегната ръка към хората, които са потъпквани заради своите възгледи, които са хвърлени в затвори, но не са се предали. Точно това е смисъла на ПЕН – да не се предава от заплахите“, каза Здравка Евтимова.

„Преди няколко седмици написах в „Портал Култура“ една колонка, посветена на изопачаването на фактите. И то е от вестник, който трябвало да се смята за литература, но не за жълт и не за кафяв. Там по повод на вилнеещите пожари в Лос Анджелес беше казано, че те са предизвикани, за да може да бъдат откраднати нашите съкровища, които в този момент са в музея „Гети“. Тази информация беше като водещ коментар на един вестник с големи претенции, беше разпространена из множество сайтове. Аз първо я прочетох в един от многото сайтове, не повярвах на очите си и затова стигнах до оригинала, къде дословно открих, че пише следното: „Стихийните горски пожари са глобалистки патент, използван за наказание на неудобните нации и за унищожаване на културното наследство, икономиката и природните богатства на народите, обречени на заличаване“. Според авторката на този коментар, ние сме неудобна нация за Америка и сме обречени да заличаваме. И заради това са били предизвикани тези пожари. Ако те не бяха успели, вероятно, щеше да има земетресение или цунами, или още някакъв нов катаклизъм, който да успее да грабне нашите съкровища. Но най-важното за мен беше защо ние сме неудобна нация. Вероятно, застрашаваме най-голямата икономика на света. Вероятно, чрез нашите съкровища показваме колко е окаяна американската култура. Езикът на омразата е смъртоносен. По този начин омразата се втъкава в душите ни и тя върши своите дела на разделение, на разцепление и на все по-голямо ожесточаване на обществото ни. Всъщност, тези неща го правят много лесно манипулируемо на именно такава еднопланова и плоска пропаганда“, каза Теодора Димова, член на ПЕН България.

Друг член на центъра – Мирела Иванова, напомни, че това е организация на 99 години, създадена от един от най-мъдрите, истински строители на съвременната българска литература и култура и голям европеец – професор Иван Шишманов: „Имайки такъв огромен опит, толкова памет зад гърба си, всички членове на ПЕН центъра сякаш се чувстват длъжни винаги да защитават високите каузи на литературата и високото пространство на литературата, но и да заемат истинна, автентична гражданска позиция. Организацията има дълголетна история и в нея са членували наистина най-големите български писатели в миналото. Те са създавали с присъствието си лицето на българската литература, нейното голямо озарено лице. Ще спомена само имена като Елисавета Багряна, Дора Габе, професор Александър Балабанов. Тази организация, която събира високото и истината в едно, стои зад различни, важни национални каузи. Не е загубила облика си, дори в годините на социализма. Българските писатели, превеждани, утвърдени като присъствие – не само у нас, но и в Европа, са били лицето на националната ни литература. И днес ние наистина сме длъжни, след като се продъниха небесата на националния ни нихилизъм преди време, и влязохме в режим на взаимоунощожителна ненавист, да бдим и да работим за прибирането на тази омраза, на езика й, който непрекъснато ни разделя, насъсква едни срещу други“.

„Срамно е , когато този език на омразата бива практикуван за евтина пропаганда, за настройване на българите едни срещу други. Струва ми се, че всички ние тук, а и отсъстващите, но присъстващи със своите важни книги – и у нас, и в Европа, български писатели, членове на ПЕН, работят всеки ден – и със присъствието, и със своите думи, за това да бъдем една мислеща, четяща общност, взаимно търпелива, разбираща се, разговаряща помежду си“, каза Мирела Иванова.

„На нас не ни е лесно. Не ни е лесно, защото ние сме хора пишещи. Писането е самота. Свикнали сме да се изразяваме чрез текстове, а текстовете се четат в тишина. В някаква степен, в днешното време, което е все по-крекливо, все по-вдигащо децибелите, гласовете на хората, които са пишещи, сякаш се губят и биват заглушавани. Видяхме го, например, в събитието около Народния театър. Разбира се, има и още неща, които реално погледнато мога да приведа като не чак дотам добри примери. Една отново доста вреслива кампания срещу това, което направи големия български актьор Руси Чанев с романа „Под игото“, адаптирайки го за деца в чужбина“, каза Митко Новков, също член на ПЕН център.

„В някаква степен, ние, които говорим тихо, говорим обрано, говорим възпитано, елегантно, фино, деликатно, се губим на общия фон. Но това не бива да ни кара да униваме, нито пък да ни кара да се превръщаме в някакви озверели кресливци, защото смисълът на ПЕН е това. Нека не забравяме, ПЕН е международна организация, в която членуват 145 държави. Така че това е една организация с толкова големи традиции и толкова солидно присъствие в цял свят, че факта, че тя не крещи, не означава, че нейният глас не може да се чуе. И фактически това е смисълът сега на нашето присъствие тук и на нашето появяване пред вас, тук. Така, с тих, с кротък глас, да заявим, че може и по друг начин да се говори. Да се говори разумно, но не безстрастно. Да се говори точно, а не фалшиво. Да се говори с уважение към другия, а не с омраза“, каза още Новков. По думите му литературата винаги е била нещо, в което любовта надмогва омразата: „Българският ПЕН, а и световният ПЕН са организации, в които войната и агресията не са добре дошли. И нашата мисия тук, сега и нататък, а и преди, е точно това – по някакъв начин тази скрита, подмолна или на моменти явна избликваща война, която някак си бушува – да успеем да превърнем тази злотворна енергия в благотворна“.

Спокойно мога да кажа, че българската литература става все по-желана за превод извън България. Всеки превод е разширяване на българския език. Всеки превод на чужда литература на български е разширяване на български език. Всеки превод на българска книга на чужди език отново е разширяване на българския език и на българската литература. ПЕН центърът работи за това и да стане колкото се може по-обемно като състояване, като случване, като действителност. На тази база, спокойно мога да кажа, че българският ПЕН център работи за това България да стане цяла Европа и цяла Европа да стане България. Това е смисъла на нашето явяване тук“, каза още Митко Новков.

Българският ПЕН център е създаден през 1926 г. с председател проф. Иван Шишманов. Още тогава той обединява около 40 именити български писатели. В ПЕН България, в момента членуват писатели като Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Теодора Димова, Владимир Зарев, Здравка Евтимова, Мирела Иванова, Деян Енев, Пламен Дойнов, Кристин Димитрова, Петър Чухов, Аксиния Михайлова, както и по-младите – Иван Ланджев, Рене Карабаш, Йоанна Елми. Членове на ПЕН са и критици и преводачи, сред които Митко Новков, Дария Карапеткова, Людмил Димитров, Рада Шарланджиева, Людмил Димитров, Ани Бурова.

/ДД