site.btaВисшето ни образование е силно в много професионални направления и атестат за това е българската диплома, каза за БТА проф. Миглена Темелкова

Българското висше образование има традиционно силни школи в редица професионални направления. Щом кадрите ни се търсят от работодателите в чужбина и от международните компании у нас, това означава, че българското висше образование създава конкурентоспособни трудови ресурси. Това е най-силният атестат за българската диплома, каза в интервю за БТА проф. д-р Миглена Темелкова - ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП), и председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България.

На въпрос за бюджета за висшето образование през 2025 г. и ще продължи ли започналото от миналата година повишение на заплатите на университетските преподаватели, проф. Темелкова отговори, че по отношение на възнагражденията има правна норма в Закона за висшето образование и изпълнителната власт следва да я спазва, защото законът е закон за всички.

"Доколкото ми е известно, бюджетът за висше образование няма да достигне предвидените от закона 0,9 процента, но се надявам да бъдат осигурени безусловно средствата за заплати във всички висши училища, да бъдат заложени средства в инвестиционен фонд, чрез който да се подобрява материалната база на българските висши училища и да се даде опция българската наука да се развива чрез създаването и на фонд за научни изследвания, защото силната икономика се базира на иновации, а иновациите ги създава науката", заяви проф. Миглена Темелкова.

Тя съобщи, че реалната кандидатстудентска кампания е започнала във Висшето училище по телекомуникации и пощи, и вече са записани първите студенти за новата учебна година. Интересът и тази година е най-голям към специалностите, свързани с киберсигурността, изкуствения интелект, дигиталното предприемачество, телемедицината, софтуерното проектиране в медицината, с комуникационните системи за организация на въздушното движение, каза ректорът на ВУТП проф. Темелкова.

Следва пълният текст на интервюто:

Проф. Темелкова, във Висшето училище по телекомуникации и пощи започна ли подготовката за кандидатстудентската кампания за учебната 2025/2026 година? Към кои програми интересът е най-голям и ще имате ли нови специалности?

- Реалната кандидатстудентска кампания тече вече във Висшето училище по телекомуникации и пощи, имаме първите записани студенти за новата учебна година.

Интересът и тази година е най-голям към специалностите, свързани с киберсигурността, изкуствения интелект, дигиталното предприемачество, телемедицината, софтуерното проектиране в медицината, комуникационните системи за организация на въздушното движение.

Наскоро ВУТП започна изпълнението на иновативен проект, финансиран с европейски средства, за подготовката на докторанти  в телекомуникациите, изкуствения интелект, автоматизацията и мехатрониката, в който участват също Минно-геоложкият университет „Св. Иван Рилски“ и Техническият университет във Варна. Това ли са областите, в които ще са ни необходими най-много квалифицирани специалисти в следващите години?

- Безспорно потребни на икономиката са и други кадри - например в областта на хидроинженерството, медицината, енергетиката. Ние обаче създаваме инженери и икономическите тенденции в последните над пет години открояват силен дефицит на инженери в областта на комуникациите, информационните технологии, дигитализацията, изкуствения интелект, мехатрониката, кибер-физичните системи. Затова насочихме общите си усилия и споделихме ресурси за подготовката на докторанти именно в направления, които са жизнено потребни на индустрия 4.0. Нашите докторанти ще развият тезите си с интердисциплинарни направления и ще започнат да правят науката на бъдещето. 

Ако досега говорехме за специалности на бъдещето, то с този проект вече започваме да работим по научни направления, които са потребни на бъдещето. Именно на база на разработките на докторантите, обучени по този проект, ще се поставят основите на нови производствени и бизнес модели, на нови концепции и подходи, на цели нови тематични научни направления. Целта обаче е разработките на докторантите задължително да бъдат имплементирани в практиката, защото принадената стойност на науката е видна тогава, когато се превърне в икономически ефект.

Вие сте и председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България, какво е Вашето мнение - как и къде може да се използва изкуственият интелект в нашите университети?

- Той вече се използва във Висшето училище по телекомуникации и пощи. Отначало обучавахме студентите си на правилно боравене с изкуствения интелект. После те започнаха да намират грешките му в задачите, които той решаваше. Днес имаме специалности, които създават инженерите - разработчици на изкуствен интелект, инженерите, които ще поддържат базите му от данни, които ще го програмират и препрограмират. А защо не и инженерите, които ще бъдат пазители на нравствено-етичните закони на човечеството? Защото бързо навлизащото използване на изкуствения интелект поставя вече множество морално-ценностни проблеми пред нас.

А иначе - изкуственият интелект облекчава много и преподавателите. Той е техен помощник при подготовка на множество варианти за контролни, при синтезирането на различни научни доктрини, което като процес отнема дни, но с помощта на изкуствения интелект се случва за по-малко от минута.

Не бива да забравяме обаче, че изкуственият интелект не може да замени нашите сетива, няма емоционална интелигентност, няма съпричастност и ценностни стандарти. Точно поради тези причини, следва да боравим внимателно и коректно с него.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев заяви, че е необходима програма за привличане на чуждестранни студенти, за да дойдат да учат в български университети. Тази идея обсъдена ли е вече от Съвета на ректорите и как тя би се реализирала успешно? 

- Тази идея бе обсъдена още през октомври по време заседание на Общото събрание на Съвета на ректорите. Тогава ние генерирахме редица предложения, включително и законодателни, които биха довели до повече студенти от трети страни в нашите университети. Има обаче още една опция и това е създаването на предпоставки за износ на българско висше образование в чужбина. Различни могат да бъдат формите - от филиали през франчайз до съвместни програми. Това също бе обсъждано през октомври на заседание на ректорите.

Конкретното ни предложение през октомври бе за създаването на Национална програма "Проф. д-р Иван Шишманов" за подпомагане и популяризиране на обучението на чуждестранни студенти в български висши училища, и за износ на българско висше образование и образователни продукти в чужбина.

Каква според Вас трябва да бъде визията за българското висше образование, за каквато призова министър Вълчев да бъде изготвена в консенсус и в съгласие?

- Ние с министъра отдавна, още от времената, в които не беше министър, мислим в една посока. Не сме имали съществени разногласия относно визията за развитието на българското висше образование. Напротив - винаги сме искали заедно да го превърнем в по-конкурентоспособно и по-разпознаваемо в чужбина. 

Трябва обаче да престанат и спекулациите у нас, че нашето висше образование е по-лошо от това навън, че е некачествено. Фактът, че нашите инженери работят за чужди компании за изключително високи възнаграждения, че нашите медици се търсят и предпочитат навсякъде по света, че нашите минни специалисти още със завършването си получават договори за възнаграждения, надхвърлящи стандарта ни, говори точно в обратната посока - че висшето ни образование е качествено и предпочитано от работодателите на глобалния и вътрешния пазар. 

И мисля, че е време всички - и академични среди, и политици, и работодатели, да спрем да хулим родното си образование. Да, то има нужда от смислени, премислени, фундаментални реформи, но не е нужно да бъде унижавано, защото всички, които имаме български дипломи, сме продукт на родното висше образование и дължим успехите, и развитието си на него.

Като председател на Съвета на ректорите, имате ли информация какъв ще е бюджетът за висшето образование през 2025 г. и ще продължи ли започналото от миналата година повишение на заплатите на университетските преподаватели?

- По отношение на възнагражденията във висшето образование има правна норма в Закона за висшето образование и изпълнителната власт следва да я спазва, защото законът е закон за всички.

Доколкото ми е известно, бюджетът за висше образование няма да достигне предвидените от закона 0,9 процента, но се надявам да бъдат осигурени безусловно средствата за заплати във всички висши училища, да бъдат заложени средства в инвестиционен фонд, чрез който да се подобрява материалната база на българските висши училища и да се даде опция българската наука да се развива чрез създаването и на фонд за научни изследвания, защото силната икономика се базира на иновации, а иновациите ги създава науката.

Как българските висши училища могат да станат "по-видими" в международните рейтингови класации на университетите и това свързано ли е с увеличаването на програмите с преподаване на английски език, или са необходими и други изисквания?

- Специалностите, предлагани на чужд език са само една от предпоставките, но не и най-важната за видимост на глобалния образователен пазар. Основният проблем за липсата на по-осезаема видимост на българските висши училища по света е неразпознаваемостта на България като образователна дестинация. България е често бъркана с държави като Румъния, Украйна, Албания. Не се познава държавата ни от потенциалните кандидат-студенти на глобалния образователен пазар. Това води до липса на информация и за университетските ни градове, и за конкретните ни висши училища. 

Ролята ни в следващите години следва да е да утвърждаваме в глобален аспект България - като спокойна и икономически стабилна държава, с образователен потенциал да приема чуждестранни студенти и да изнася конкурентни образователни продукти извън границите на държавата. Да презентираме градовете си - университетски центрове, и едва след това университетите си, защото кой ще дойде да учи във Висшето училище по телекомуникации и пощи например, ако не знае, че България е стабилна държава, че София е европейски град, че българското образование е качествено? 

За пример ще дам специалностите в областта на комуникационната и компютърната техника на Висшето училище по телекомуникации и пощи. Години наред те привличат най-много чуждестранни студенти в това направление в сравнение с останалите български университети. Ако погледнете рейтинговата система, ще видите, че специалностите, свързани с комуникациите и компютърните технологии на Висшето училище по телекомуникации и пощи, изпреварват по привлечени студенти от чужбина всички технически университети. Това е признание в чужбина за подготовката, която даваме на нашите студенти и за реализацията, която осигурява нашата диплома. Това обаче дава основание да се открои тенденцията, че инженерното висше образование има потенциал за успешно презентиране и продажба на външни пазари, и върху това следва заедно да работим.

Видимостта идва, разбира се, и от научната продукция на академичния състав на един университет, от цитирането на учените от съответния университет, от участието на висшите училища в международни проекти и алианси, от привлечените чуждестранни студенти.

В последните години, борейки се с финансовия недоимък, много от висшите училища нямаха опция да инвестират в излизането на външни пазари. Това безспорно не улеснява и видимостта им. В бизнеса, за да излезеш на външен пазар, трябва да си финансово и пазарно стабилен на вътрешния. Точно тази предпоставка не беше налице през последните години. Надявам се, заедно с министър Вълчев, в следващите години да създадем повече предпоставки за видимост на повече български висши училища.

В какво българските университети са силни на фона на все по-глобализиращото се висше образование в света и какви промени трябва да бъдат направени, за да се развиват те още по-успешно?

- Ние имаме традиционно силни школи в редица професионални направления. Щом кадрите ни се търсят от работодателите в чужбина и от международните компании у нас, това означава, че българското висше образование създава конкурентоспособни трудови ресурси. Това е най-силният атестат за българската диплома.

Ние създаваме качествени специалисти, защото нашата образователна доктрина залага на постепенното надграждане на знанията на студентите. В много от реномираните западни университети, студентите от първия ден са на самоподготовка и в определени дни само имат досег със своите преподаватели под формата на консултации. 

Нашите студенти имат опцията да черпят опит от преподавателите си ежедневно по време на занятия и в дните за консултации. Наскоро студентка в Германия ми разказа, че преподавателите в университета, в който учи, дават опция за консултация само няколко пъти в семестъра и понякога опашките за тези консултации са километрични, защото до деня на консултацията студентът се готви сам в библиотеката и следва да отиде при преподавателя само с въпросите, които не са му ясни.

Нашата система е коренно различна. Тя системно, бавно и методично надгражда знанията в лекциите и затвърждава тези знания под формата на практически умения по време на практическите занятия. Стажовете и практиките, които във Висшето училище по телекомуникации и пощи са част от обучението по всяка специалност, се провеждат в конкретна компания, продължават цял семестър и надграждат знанията, и практическите умения с конкретна практическа компетентност. Точно затова няма как да кажа, че нашата система на обучение е по-лоша от тази, прилагана в чужбина. Напротив!

Промени са потребни в посока за създаване на повече специалности, свързани с професиите на бъдещето, със създаването на наука, водеща икономиката към бъдещите предизвикателства на глобалната среда.