site.btaФотографии от 1914 г. до края на века, мебели и посуда получи като дарение музеят в Търговище

Фотографии от 1914 г. до края на века, мебели и посуда получи като дарение музеят в Търговище. Вещите са били в родната къща на дарителката Христинка Стефанова Йорданова в Търговище и определяна от историците като архитектурно бижу. Дарителският жест показва съхранената родова памет, чувството на отговорност към предците и към следващите поколения, посочват с благодарност от ръководството на културната институция. 

Комуникацията между Христинка Йорданова и екипа на РИМ – Търговище започва в края на миналата година. Първото дарение, което тя направи,  е сватбената снимка на нейния дядо – Йордан Василев и неговата съпруга Христинка от 1914 г., каза за БТА уредникът в музея д-р Тоня Иванова. По нейни думи интересната история е свързана с датата, планирана за сватбата им – 6 юли 1914 г., когато голямо наводнение нанася много щети в Търговище.

„Тази природна стихия проваля сватбата им. Те я отлагат с няколко дни. За празничното събитие младоженците наемат файтон. В същото време плъзва мълвата, че царица Елеонора ще посети града след бедствието – факт, който е потвърден от няколко спомена на местни хора. Когато булката слиза от файтона, много от хората, събрали се да видят какво се случва, решили, че това е царицата и започнали да й целуват ръка и да я поздравяват“, разказа Иванова.

Дарителката е дъщеря на най-малкия син на семейството  – Стефан, поясни Тоня Иванова. Тя отбеляза, че дарението е ценно, тъй като носи със себе си много подобни спомени – историята на рода, но и сведения за времето, в което този род живее в Търговище.

Фамилната къща е строена през 1932 г. от дядото на дарителката - Йордан Василев Илиев от Търговище, като семейството я обитава до около края на 20-и век. Имотът е продаден и вече има нов собственик. Но съхраненото от Христинка Йорданова историческо богатство вече е част от фонда на търговищкия музей.

При нас постъпиха стари мебели от обзавеждането на къщата преди 1950 г., две маси, помощна масичка тип тоалетка, каза Иванова. Има и много сервизи, събирани от домакинството през годините. Различен тип посуда - чинии, чаши, гарафи, купички, включително специфична купичка за претакане на зеле. 

Ценен е и железен креват на братя Габровски, които са от Търговище и са първите производители на железни кревати в България. Той е бил важна семейна реликва, посочи Иванова. Част от дарението са още ръчно изработен бюфет от 60-те години и други по-малки по размер мебели.

Ценни за музея в Търговище са и други предмети от същото дарение. Това са търговски тезгях със стъклена витрина, която се отваря с капак, и калъпи за хляб. Те са ползвани в търговско помещение на първия етаж на къщата, където от построяването й до скоро е имало някаква бакалия, магазин за хляб или кафене, обясни кураторът на музея в града.

„Благодарни сме на доверието, което ни засвидетелства Христинка Йорданова. Много се радваме за нейното чувство на историзъм, за нейната родова памет, защото в действителност тя помнеше всичко и благодарение на тази нейна отговорност всъщност ние знаем толкова много за рода й и за тяхната къща, строена сведения на семейството по проект на арх. Йордан Севов“, каза още Тоня Иванова.

От ръководството на музея в Търговище се обръщат към съгражданите да проявят подобна отговорност и при продажба или събаряне на тяхната стара къща или имот да не изхвърлят миналото си, а да потърсят мнението на специалистите историци.