site.btaОБНОВЕНА Дискусията „SOS за културното наследство“ бе открита в София

С Меморандум за закрила, развитие и популяризиране на културното наследство на България бе открита 135-ата дискусия за културното наследство „SOS за културното наследство“ днес в столичния хотел „Маринела“. 

Тази година инициативата „Чудесата на България“ отбелязва своята 15-годишнина. Слоганът „SOS за културното наследство“ днес е същият като преди 15 години, отбеляза Славка Бозукова, председател на общество „Културно наследство“. 

„След всички усилия, надежди и мечти, не съм вярвала, че днес, когато Ердоган обяви Златен век за културното наследство в Турция, а Мицотакис определи културното наследство за трансформиращата сила в Гърция, ние, с третата по големина културна съкровищница в Европа, за 15-ата годишнина на кампанията „Чудесата на България“, ще се наложи да сложим заглавието „SOS за културното наследство“, което всъщност беше заглавието преди 15 години, каза Славка Бозукова, откривайки форума.

Тя отбеляза, че меморандумът за закрила, развитие и популяризиране на културното наследство на България вече е изготвен и днес ще бъде подписан от присъстващите на срещата, а още утре ще бъде внесен в Министерския съвет и Народното събрание.

КУЛТУРАТА НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЛУКСОЗНА ПОЛИТИКА

Голямата ни болка днес е доколко можем да продължим и да развием тази инициатива. Аз се радвам, че тази зала е толкова пълна, защото невинаги е било така, каза вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя отбеляза, че в началото инициативата била подценявана.

Вицепрезидентът посочи, че тази година се навършват 1170 години от приемането на християнството от българите и 1160 години от създаването на славянската писменост.

„Аз не виждам нито една институция, която да е започнала подготовка на честването на тези дати. Струва ми се, че ще бъде изключително позорно за нас, ако оставим честването на тези годишнини на парче – всяка институция да го отбележи поотделно“, каза Йотова. Тя се обърна към министъра на културата Мариан Бачев с молба да бъдат направени две цялостни големи кампании и подчерта, че ще има пълната подкрепа на президентската институция.

Вицепрезидентът призова присъстващите на форума министри и депутати при гласуването на бюджета за 2025 г. да не забравят културата, защото това не е „луксозна политика“ и не бива за културата да остават само трохите.

Йотова отбеляза, че чува напоследък притеснения, че България е на път да се откаже от домакинството на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. „Аз лично не бих искала да преживявам този скандал и това унижение. Мисля, че едно от посланията днес, което трябва да тръгне от тази зала, е да направим всичко възможно юли месец България да се представи като достоен домакин на това невероятно събитие“, каза още тя. Илияна Йотова подчерта, че целият културен свят ще говори за България. „Тя ще блести повече от всичко в тези месеци. А за срещата от София, ако бъде добре подготвена, ще се говори много занапред и ще се цитира винаги“, посочи вицепрезидентът.

Нека да си запишем не като лозунг, а в душите си „Заедно можем и ще го направим“, призова Илияна Йотова.

НЯМА ДА ИМА ПРЕНЕБРЕГНАТИ СЕКТОРИ

„Независимо, че идвам от театралната сцена, знам какво има и зад кулисите на археологията и на музеите, и ви уверявам, че няма да има пренебрегнати сектори. Археологическите и културните обекти трябва да имат устойчиво финансиране, музеите - достойни субсидии“, каза министърът на културата Мариан Бачев.

Според него културните обекти предоставят възможност да развием потенциала на културния туризъм и да бъдат ключови за икономическото развитие. „Уникалните светини, които България притежава, са не само свидетелства за миналото ни, но и безценен ресурс за бъдещето. Необходимо е да засилим усилията си в няколко ключови направления“, каза той.

По думите на Бачев културното наследство не е просто част от миналото, а мост към бъдещето. „Българското наследство е книжнина, традиции, изкуство, но и памет, дух, самочувствие“, отбеляза културният министър.

ИЗГУБЕНОТО ПРЕЗ ГОДИНИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАВАКСАНО

„Аз вярвам, че заедно с колегите от Министерския съвет, Министерството на културата и Министерството на туризма ще успеем да си сътрудничим, за да дадем още по-голям тласък на туризма, на съхранението и развитието на културното и историческото ни наследство, защото тези теми са важни не само за националното ни самочувствие, но и за развитието на нашата икономика, а и от там - за по-добър стандарт на живот на българските граждани", каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Според него загубеното през годините трябва да бъде спешно наваксано.

Най-бързият начин за едно преживяване като културното наследство е туризмът, отбеляза Ирена Георгиева, зам.-министър на туризма. Правим дигитална, телевизионна реклама. Ще дам за пример предаването на Бетани Хюз, организираме пътувания за блогъри и инфлуенсъри, както и за туроператори. Това, което трябва да направим, е обединяване на усилията на институциите - държавна, местна власт, НПО, туристически бранш. Важно е да имаме общи цели, обясни тя.

Когато Царевец, Перперикон, Мадарският конник бъдат разпознаваеми като Акропола или Колизеума, тогава българската държава ще си е свършила работата, каза д-р Полина Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм.  В контекста на „Бранд България“ трябва да се спрем върху конкретен мастърплан, който да изведе поне в следващите пет години 5-10 големи забележителности на България, отбеляза тя. 

НЕОБХОДИМИ СА СТРАТЕГИЯ И ПРАВИЛА

Ако ще правим нещо трябва да сме сплотени. Държавата трябва да направи работещ баланс. Трябва да се създадат правила, без действащи общини няма. Това каза директорът на Националния исторически институт с музей - БАН (НАИМ-БАН) доц. Христо Попов. Според него основните проблеми на археолозите са безвремие, нарушение на доверието, неактивност, липса на стратегия. Науката и културата трябва да са деполитизирани, е мнението на доц. Попов. 

„Крайно време е да започнем да мислим стратегически за тези неща. Поне за 10 години, ако не можем за по-далечно бъдеще“, каза директорът на Националния исторически музей (НИМ) доц. Бони Петрунова.  „Когато отидем в един район, ние оживяваме там цялата икономика, ползвайки материалната база, откривайки нови работни места, правейки пиар на тази община. Това е много над откритието, на което цял свят ни се покланя", каза още тя.

Според археолога проф. Людмил Вагалински най-големият проблем на археологията в България е не разкриването на наследството, което се случва и то успешно, а справянето с иманярството. Това е толкова сериозен конфликт, че благодарение на него скоро ще изгубим историческите си забележителности. Нямате представа какво губим и какво се разрушава. Скоро няма да имаме обекти, каза той.  

Институциите, свързани с културата, нямат достатъчен бюджет. Налага се средства да отпускат общините, защото държавата нехае, каза кметът на община Тутракан Димитър Стефанов. Той се обърна към държавата представителите на институциите да осигурят финансиране, с които те сами да се справят с опазването на културното наследство.