site.btaГласът има физическо и душевно състояние, за работата с него е нужна интуиция, каза пред БТА певицата Валентина Куцарова

Гласът също е инструмент. Той трябва да се школува, да се стопли с душата. Трудността при пеенето обаче идва от това, че всеки инструмент може да се види, а гласът – не. Той може само да се усети. Ние, певците, работим с усет и интуиция. Гласът е комплекс от емоции, той има физическо и душевно състояние. Да го усетиш е въпрос на вътрешна струна и ако човек няма добра интуиция, трудно може да разбере какво се желае. Това каза в интервю за БТА мецосопраното Валентина Куцарова, която снощи изнесе концерт в родния си град Варна заедно с певицата Грациела Вълчева-Фиеро и оркестъра на Варненската опера под диригентството на маестро Григор Паликаров. 

Попитана какво е обяснението за голямото богатство на даровити български певци, Куцарова изрази мнение, че музикалността ни е в кръвта и гените, а разнообразието на драматични, красиви, темброви гласове, което е уникално, идва от климата и природните условия. По време на кариерата си на световни сцени тя е стигнала до извода, че езикът също е много важен за акустиката и постановката на гласа.

Певицата сподели, че съвременна музика се изпълнява често в оперните театри в Европа, а вижда че и в България се стараят да я включват в програмите. Според нея слушането й е въпрос на вкус и има публика за всякакъв вид произведения. Тя обаче държи дори в дисонанса и дисхармонията нещо да я докосне, а не да е само шум, защото е много лесно музиката да се превърне в шум. 

Следва цялото интервю с Валентина Куцарова: 

Вие от музикално семейство ли сте? Как сте „отглеждали“ и „възпитавали“ Вашия глас? 

- Сякаш винаги съм пеела. Още в основното училище във Варна нашата учителка по пеене ми обърна внимание, че трябва да ме чуят в Музикалното, защото имам глас. Израснала в съвсем обикновено семейство. Баща ми е електротехник, майка ми работеше в кухнята на градската болница. Бяха обаче музикални и винаги вкъщи се пееше много, а татко свиреше на акордеон, без да познава нотите. Помня, че неговата майка, моята маминка, пееше много хубаво. Явно това си върви по гените, както винаги. От радиото са искали да я запишат, но дядо не е позволил. Той беше с по-консервативни разбирания и на мен също ми се скара, когато ме прослушаха в Музикалното училище и казаха, че непременно трябва да пея. Според него това не е сериозна професия. Препоръчваше ми да стана адвокат, за да „бъда човек“. Учих пеене при Златка Кунчева, която ми даде изключително добра основа, както и на други певци от Варна. Тя школуваше гласовете много добре. Беше голям шанс за един млад певец с прохождането си да попадне в добри ръце. 

И при пеенето ли, както при инструменталистите, е важно да се започне от ранна възраст?

- Да се започне рано, и то правилно. Ако постановката на гласа е грешна, в момента не го усещаш, но то дава отражение когато гласът не може да функционира правилно, а тогава вече е късно. Един глас трябва да се школува, да се стопли с душата. Той също е инструмент. Пея вече над 40 години и с интерес наблюдавам и себе си, и колеги. Според мен трудността идва от това, че всеки инструмент го виждаш, а гласът - не, може само да го усещаш. Ние певците работим на усет и интуиция. Следим какво му има на гласа, какво можем да направим за него преди спектакъл, за да го стоплим. Той е комплекс от емоции, има физическо и душевно състояние. Да го усетиш е въпрос на вътрешна струна и ако човек няма добра интуиция, трудно може да разбере какво се желае. Не е нужно само да се наспиш и да се нахраниш добре, има много други неща. Чувствата играят голяма роля. Ние сме певци, не можем да скрием това, което ни е на сърцето и душата в момента. 

Коя е Вашата най-силна сфера - операта или камерната музика?

- Започнах първо с опера. Още в студентските ми години в Консерваторията имахме оперни продукции в Учебния театър с Павел Герджиков, на когото дължим много като професионалист. Той ни научи как всъщност функционира цялата тази магия - театърът. При нас се изучаваше всичко и трябваше един певец да може да пее и опера, и концерти, и ораториално-кантатна музика. На Запад има профилиране, което според мен силно ограничава певеца. 

Аз съм изпяла почти всичко, което съществува в музиката за моя глас - през барок и класика, през Моцарт, майсторите на белкантото Росини, Белини, Доницети, до Верди, защото не съм вердиев глас. Никога не съм влизала в тия води, тъй като считам, че гласът трябва да отговаря на репертоара.

По какво се определя това? 

- По силата, по тембъра. Вижте например вагнеровите певци, които са с остри, „метални“, обемисти гласове. Такива са самите те физически - мощни, едри, защото изпълняват опери дълги над три-четири часа. Резонансът на гласа зависи от тялото и постановката, която трябва да намери. Ние оперните певци нямаме нужда от микрофон, както в естрадата и мюзикълите. Ние цял живот търсим собствената акустика на гласа. 

Кое проправя път на българските гласове в чужбина и защо имаме толкова добри певци? 

- Мисля, че причината са климатът и природните условия. Винаги съм си задавала този въпрос и намирам, че тази музикалност ни е в кръвта и гените. Така е и с гласа. България има разнообразие на драматични, красиви, темброви гласове. Това е уникално, заложено е в нашите гени. Това е Господ. Тая богата палитра на тембри е уникалност. 

Смятам, че и езикът също е много важен за акустиката и постановката на гласа. Наблюдавам това в последните години и стигнах до извода, че славянските езици имат хубава акустика, така им е заложено. Така е и при италианския. Има разлика при азиатците, между корейците, които имат изключителни гласове, и китайците и японците, които са по-ограничени. На български не е лесно да се пее, защото имаме вокали, които са назад, а ние трябва да съумеем да извадим гласа напред.

Имате ли обяснение откъде се появява музиката? 

- Това е най-хубавото нещо, което човекът е успял да измисли. Да стигне до мисълта, че има ритъм и на негова база да съгради мелодия и хармония. Музиката има честоти, които достигат много дълбоко до човешката душа. Тя идва и от душата. Това е нещо божествено, необяснимо. 

Каква е съвременната вокална музика? Слуша ли се, изпълнява ли се, публиката търси ли я? 

- В репертоара на оперните театри на запад има такива изпълнения. В последно време в Европа се наложи Филип Глас, благодарение на един американски диригент, който го популяризира. Аз повече асоциирам неговата музика като филмова. Виждам и чета, че и българските театри се стараят да включват нова музика, което е добре, защото това обогатява. 

Слушането й е въпрос на вкус, има публика за всякакъв вид произведения. Аз съм имала възможност да изпълнявам модерни опери, но те са класически, с хубава драматургия. Например „Черният паяк“ на швейцарския композитор Сутермайстер се пее хубаво. За повечето съвременни неща, които са ми попадали, обаче, човек трябва да има нагласа. Има певци, които се специализират за това, защото там има ефекти, викане, някаква монотонност. Това е вече нещо, на което не съм много голям фен. Аз търся да има резон, а не просто някакви звуци. Даже в дисонанса и дисхармонията трябва нещо да ме докосне, а не да е само шум, защото е много лесно музиката да се превърне в шум. 

Валентина Куцарова пее в оперните театри във Венеция, Неапол, Линц, Инсбрук, Базел, Женева, Страсбург, Париж, Монпелие, Бордо, Билбао, Мюнхен, Хановер, Дюселдорф, Лас Палмас, Мумбай. Освен множеството оперни роли, репертоарът на мецосопраното включва творби от камерно-вокалната лирика и кантатно-ораториални произведения от различни стилови епохи.