site.btaКапитан Николай Данаилов: Ролята на НИК 421 в осигуряване на логистиката и научните изследвания постоянно се засилва в последните три години

Ролята на Научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ НИК 421 в последните три години постоянно се засилва, освен в осигуряване на логистичните дейности на нашата Българска антарктическа база, и в провеждане на научните изследвания в района около о. Ливингстън, Южните Шетландски острови и в южния океан, каза пред БТА Капитан II ранг Николай Данаилов - първи командир на НИК 421 и командир по време на 31-вата и 32-рата експедиция.

Капитан Данаилов поясни, че Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" стопанисва кораба под формата на едно споразумение в консорциум, където участват още Софийския университет "Св. Климент Охридски", Националния център за полярни изследвания и Българския антарктически институт. Благодарение на това България има един прекрасен военен кораб, който само преди три години за първи път преминал през Екватора, достигнал бреговете на Антарктика, изпълнил първоначално поставените задачи и после се върнал благополучно. Капитанът определи това като повратен момент в нашата история, в нашата военноморска история и естествено повратен момент и в нашите научни изследвания в Южния океан и в Антарктика, отвъд пределите на нашите възможности.

Интересен е аспектът в използването на кораба като плаваща научна инфраструктура, в пределите освен на Световния океан и на Черно море. През летния период, когато корабът не плава в Антарктика, той служи за изпълнение на различни проекти в акваторията на Черно море, където работи в тясно взаимодействие с военноморските сили на Република България, обясни Капитан Николай Данаилов. „Понякога те ни поставят определени задачи, а отделно при всяко плаване на борда има и курсанти от Висшето военноморско училище. Всеки път взимаме поне по 40 и повече курсанти на борда, те тренират за своята подготовка на море, тренират за бъдещи навигатори, бъдещи механици. Трябва да придобият военноморска подготовка и да бъдат готови, влизайки в състава на въоръжените сили на Република България, и в частност във военноморските сили, да могат да приложат на практика тези умения. Курсантската практика се разделя на краткосрочна, в рамките на до 10 -15 дни, когато корабът тръгне на експедиция за Антарктика и в Картахена – Испания тези курсанти слизат от кораба и се прибират в България, а на борда остават избрани, най-често четирима курсанти, които изпълняват задачи по дългосрочна практика, каквито се изискват от бъдещите военноморски офицери, за издръжливост при дълги плавания на море повече от 5 месеца. Става дума за бъдещите задачи, които предстоят и пред военноморските сили на Република България, за това да има участие в различни противоминни и противоподводни групи на НАТО, което само по себе си ще гарантира издръжливост на българските морски офицери, защото те ще са преминали през школата на нашия научноизследователски кораб.“ Капитан Данаилов поясни, че корабът взима курсанти от първата експедиция до сега. Тези, които са за дългосрочната практика преминават през период на обучение с екипажа и кораба. Много е важно да се акцентира и върху самата психологическа устойчивост, както на екипажа, така и на курсантите, които са на борда. Още на първата експедиция всеки един член от екипажа премина през лично интервю с капитана, за да разбере неговите мотиви да е на кораба. „Естествено в тези, в които съм усетил колебания по една или друга причина, не са допуснати да бъдат част от екипажа или вече не са част от третия екипаж, който в момента плава във водите на южния океан. Аз съм щастлив и горд, че има приемственост и хора от първия екипаж все още са в третия екипаж, а в настоящия трети екипаж вече има и нови кадри, които ще приемат щафетата от първите, от хората, които са поставили началото.“

Корабът има и интересна дипломатическа роля, сподели капитан Данаилов:

„България за първи път изпрати кораб, военен кораб, в Южния океан. По пътя към Южния океан корабът извърши няколко спирания. Едно от тях беше в Република Аржeнтина, а на връщане от втората експедиция акостирахме и във Федерална република Бразилия. Спирайки в Испания и Гърция на приятелски визити - всичко премина повече от перфектно, като за първи път български военен кораб стигна до Южна Америка и направи дипломатически приятелски визити в тези пристанища. Интересен факт тук е използването на военните средства за дипломация. По думи на контраадмирал Кирил Михайлов, корабът е единственото средство, което може да бъде използвано успешно за военна дипломация, тъй като не може да се влезе с военна техника в чужда държава, но с кораб може и да те посрещнат с оркестър и фанфари, и да заявиш своите приятелски настроени действия“. Капитан Данаилов разказа, че това е постигнал нашият български военен кораб. Той посочва, че е благодарен първо на консорциума, който управлява кораба, в лицето на неговите лидери - флотилен адмирал от резерва Боян Медникаров, проф. Христо Пимпирев, настоящият началник на Висшето военноморско училище флотилен адмирал Калин Калинов и Драгомир Матеев - председател на центъра за полярни изследвания, които постоянно генерират лидерски решения и успяват да водят кораба в неговата политика напред и той успява да се наложи като един незаобиколим фактор сред полярните приятели на България, които работят в западната част на Антарктическия полуостров.

По думите на капитана е неоспорим факт, че към настоящия момент личен състав, който е плавал на кораба придобива способности, които в последствие ако се влеят отново в състава на военноморските сили на Република България, ще генерират продукт, който ще води до голяма издръжливост, както на материалната част, така и на психологическата устойчивост на екипажа. Той визира възможността от извършване на различни ремонтни дейности по време на ход, както и издръжливостта  на личния състав да може да изпълнява задачи под стресови ситуации в дълги периоди от време.

„Интересен факт е, че нашият български военен научноизследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ се явява шестият полярен кораб в Европейския съюз, на държава, която извършва полярни изследвания на ледения континент и има кораб. Аналогията с космоса тук е видна – България е шестата държава, в световен мащаб, която изпраща космонавт в космоса. Георги Иванов е шестият космонавт в света в орбита. Аналогията между космоса и Антарктика е логична, тъй като научните изследвания, които се провеждат тук на ледения континент са върхови сами по себе си. Техните резултати винаги довеждат до това, медицината, както и геологията,  сеизмологията и другите науки да придобиват нови данни, които дават на учените възможност да предсказват, както климатични промени, така и земетресения, и да търсят бъдещи лечения на нелечими към момента болести“, категоричен е капитан II ранг Николай Данаилов - първият командир на българския научно- изследователски кораб  „Св. Св. Кирил и Методий НИК 421.