site.btaВ новозагорското село Млекарево поставиха паметна плоча на баба Еленка, посветила живота са на православния храм „Св. Архангел Михаил“

Паметна плоча на възрастна жена - баба Еленка, непосредствено до входа на православния храм „Свети Архангел Михаил“, посреща посетителите на църквата, която прави впечатление с това, че е поддържана и посещавана. Поддържана грижливо е и паметната плоча, пред която винаги има цветя.

На портрета е обикновена възрастна жена, забрадена и облечена в работна манта, която е свела поглед, а зад гърба й е църквата. И ако, за случайно преминаващия оттам човек, името на баба Елена е непознато, то за местните тя е основният двигател за опазването, съхраняването и живота на млекаревския храм - както е известният дядо Добри, наричан Светецът от Байлово.

„Паметната плоча на тази жена е поставена през 2024 година, разказа в интервю за БТА кметът на Млекарево Диян Тодоров. Баба Еленка Кунева Коева е дългогодишен пазител, служител, ктитор и светлина на храма. Тя превърна храм „Архангел Михаил“ от една обикновена, разрушаваща се селска църква, в храм, съперничещ на градските по уредба вътре. Тя успя с труда, упоритостта и добротата си да съхрани вярата у хората, да я предаде на следващите поколения, за да може Божието слово да се предава напред в бъдещето.“ 

Инициативата за плочата е на кметството, а средствата са отделени от парите, събирани от самата баба Еленка за храма. „С този паметник ние решихме да увековечим този, за нас, свят човек и да оставим спомена за нея на бъдещите поколения“, посочи кметът.

Тодоров разказа за живота й, преминал в ежедневен труд като работник в краварници в бившето АПК (Аграрно-промишлен комплекс). Докато е работела там, тя се е грижила и за храма. „Целият й съзнателен живот е минал там, тя е обикновена жена, създала семейство, деца, обясни той и добави - но притежаваща харизма и вяра.“ 

Местните хора я сравняват и с ясновидеца от новозагорското село Коньово Дядо Влайчо, починал през 1981 година. „Баба Еленка имаше невероятната способност да вижда напред във времето, да вижда мислите на хората в настоящето и да ги учи да не допускат грешките, които са правили в миналото, спомня си кметът Тодоров. Отваряйки Библията, тя виждаше цялата същност на човека, който е пред нея, не само въпроса, който той й задава. Тя беше като един огромен фар, който осветяваше тъмнината на незнанието.“

По думите на кмета хората от селото често са се допитвали до нея, като единственото нещо, което им е спестявала, било лошото, за което само предупреждавала. „Тя успяваше да помогне на всеки с каквото можеше, спомня си той. Но, тя имаше невероятната способност да успокоява хората, да им дава надежда.“

Според него тя е предвидила дори и собствената си кончина през 2023 г. От църковното настоятелство искат разрешение от Старозагорската митрополия да я погребат в двора на църквата, като ктитор, но в крайна сметка е била погребана до съпруга си. 

Храмът в селото е инициатива на местните, които взимат решение за построяване на църква през 1918 година с протокол на църковното настоятелство, разказа кметът, чийто предци взимат дейна роля в изграждането. Това решение обаче се забавя много във времето и основното строителство започва след 1930 година. 

Жителите на село Млекарево решават, че пазителят на небесното войнство и на Божия закон ще бъде техен предводител и затова името на храма е на Архангел Михаил. 

Първоначално събират 78 000 лева, но строителят фалира и не възстановява нищо от тях. След 1934г. те отново събират парите, докарват с волски коли строителния материал и го градят с доброволен труд. Така, малко по малко, с много труд хората изграждат храма и през 1941 година той е осветен от тогавашния Старозагорски митрополит.

След 1944 година, въпреки трудностите на времето, до 1989 година храмът не е затворил врати и е опазил своята цялост. 

„През 2000 година правят голям ремонт на църквата и вече в последствие всяка година ние с моите предшественици и естествено баба Еленка, като основен двигател, успяваме да го  опазваме и да го благоустрояваме“, каза Диян Тодоров, който е кмет на селото трети мандат. 

В Млекарево по постоянен адрес живеят 500 души. Основният им поминък е земеделието. Отглеждат основно земеделски култури - пшеница ечемик, царевица, слънчоглед.