site.btaЖивот без чалга има, според „Негрупата „Бретон“ пънк парчето „Финал“ предупреждава, каза за БТА авторът Станислав Гайтанджиев

Живот без чалга има според  „Негрупата „Бретон“ и нейния създател Станислав Гайтанджиев. Пънк парчето „Финал“ с лайтмотива „Живот без чалга има“ е представено в своеобразно турне с отворени репетиции във Велико Търново. Финалът може да стане факт, ако не се внимава с предупрежденията в текста, каза в интервю за БТА Станислав Гайтанджиев, идеолог на концепцията и неин автор. 

Текстът на песента е безглаголен, а внушенията се дължат на конкретността и силата на самите думи. Тази експресивност е нещо като българско хайку, което е подчертано с изразните средства на видеоклипа, сниман от фотографа Валентин Русанов. Звукът и аранжиментът са на Ангел Ангелов, на барабаните е Георги Димитров, Станимир Георгиев, известен като Диджей Станчика е зад грамофона, а динамиката във видеото се дължи на Полина Кинова и Полина Петкова от Великотърновския театър. Видеоклипът е в социалните мрежи и се радва на добър интерес, посочиха неговите създатели.

Станислав Гайтанджиев измисля хореографията  и стилистиката на клипа, решена в розов цвят. Плакатът е илюстриран с розово прасе с човешки очи. „Идеята е да се покаже, че ни е обхванала една илюзорна розова действителност, провъзгласяваща безсмислени „ценности“, които ни се внушават от поп фолк музиката и от някои политици“, каза Гайтанджиев. 

Той е завършил специалност „Организация на художествени дейности“ в едно от училищата в Горна Оряховица. Паралелката е била експериментална, в нея университетски преподаватели са обучавали деца, свързани с изкуствата – рисуване и музика от 8 до 12 клас по специално създадена методика. След казармата не се върнал във Велико Търново, живял е в София, след това за три години в Испания, отскоро отново е в родния си град. 

Тук, в старо помещение, строено през 1850 година, той създава фризьорски салон, чиято специфика са прическите, характерни за 50-60-те години на миналия век. Такава е и стилистиката в обзавеждането на студиото му – с много ретро детайли и музикални акценти. Пространство е нещо като машина на времето, в което подстригването е един повод да се потопиш в безкрайността на миналото, каза авторът и отбеляза, че най-впечатлени, след като попаднат в студиото, са младите хора, родени след 2000 г. 

Когато застанат пред бръснарско огледало от 1947 година, донесено от Испания, и седнат в автентична бръснарска седалка от средата на миналия век, спасена и реставрирана след строителни дейности в психиатрична клиника, хората се удивяват и същевременно се отпускат, разказва Гайтанджиев. 

Тези ретро реликви в по-голямата си част са тук заради моята любов към музиката, защото те са от епохата на създаването на истинската музика, която и днес ние слушаме, но като едно ехо, каза Гайтанджиев, обяснявайки еклектичната атмосфера на салона.

Сега в класациите на радиостанциите водещи са римейк вариациите, обновени цифрово, но дълбочината не е същата. Първообразът на тази музика е създаден по аналогов начин, с чувство, с мисъл, с послание. На тази база е трудно да се измисли нещо по-различно, все едно някой да измисли нова рецепта за хляб днес, допълни той. Може би някой ще измисли вариация на тази рецепта, но съставките са базисни, разсъждава Гайтанджиев, подчертавайки, че е, и иска да остане аналогов човек.

Според него съхранението на ценностите на аналоговата ера, са своеобразен бунт срещу унифицирането на мисленето, навлизащо чрез технологиите. Хората трябва да се върнат към себе си и човешкото чрез културата, за да спрат да живеят в розовия облак на безсмислените обещания, посочи той.

Какво е носене на политическа отговорност, ами това е като носене на фризьорска отговорност. Не мога да нося фризьорска отговорност, без ти да си на фризьорския стол и да се съгласиш да участваш в целия процес и в оформянето на твоята прическа, коментира Гайтанджиев. Когато политиците искат от нас гласове, за да поемат политическата отговорност, се разхвърчават розови облаци от обещания. „Когато им дадем тези гласове, но възразим спрямо определени политики, биваме обвинени в некомпетентност и в пречка“, каза Гайтанджиев. 

От тази обществена и социална среда, създадена от конфронтацията между тях и нас, се ражда и „не“ стилистиката на групата. Както може да има некоалиция, така ще има и негрупа, немузика, неконцерт, непеене, казва нейният идеолог.

Следващото парче на  „Негрупата „Бретон“ ще се казва „Ала-бала, кой изяде кашкавала?“. То отново ще заложи на концепцията за социална дисекция на действителността от последните години, със стилистиката от така наречения гневен фризьорски пънк, както неговият създател го определя. В песента става дума за пудели, пачки, контрабанда, живота на младите хора по улиците – дрифтове, балони, скука и други теми на обезвереното общество.

Според Гайтанджиев в социалната среда хората трябва да са активни и да изразяват доволството или недоволството си, а изкуството и музиката са начините те да бъдат чути.