site.btaДоктор Севдалина Михайлова: Какво е да си лекар на Антарктида

Д-р Севдалина Михайлова е един от лекарите на Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на о. Ливингстън. Тя е анестезиолог-реаниматор в Клиниката по детска анестезиология и реанимация на болница “Пирогов” и в болница “Здравето”. В “Пирогов” тя работи от 2017 година, има и една година специализация в Париж, Франция, където също е работила като анестезиолог. Допълнителните дейности на д-р Михайлова са свързани с Планинската спасителна служба (ПСС), където участва като лекар – планински спасител от 2018 година. Отговорностите и към ПСС, включват и обучение по долекарска помощ на бъдещите спасители. От 2018 година тя е инструктор по долекарска помощ и към  Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАСЕС).

Д-р Севдалина Михайлова разказа за БТА, че това е втора антарктическа експедиция за нея. На о. Ливингстън тази длъжност е свързана с осигуряване на превенция и безопасност на членовете на експедицията и ако е необходимо, намеса по отношение на тяхното здравословно състояние. Тя разказва, че дейностите, които се извършват на това място, са доста разнообразни и работата на лекаря на такова място има няколко аспекта. От една страна, е превенцията, съблюдаването и реагирането при евентуални травми или остри заболявания, от друга страна - проследяването на хронични заболявания, които трябва да бъдат под контрол. Третият аспект е психо-социален и според Севдалина Михайлова лекарят трябва да бъде като един стълб около, който всеки да се чувства комфортно, да може да потърси подкрепа и да се подпре във всякаква ситуация и тя целенасочено работи в тази посока.

Докторката споделя, че на място като антарктическата база, допълнителните и занимания към ПСС и БАСЕС, полевата и теренна работа определено са от голяма полза. Според нея най-важното нещо, което трябва да се има предвид за бъдещите лекари, които ще бъдат част от експедицията е, че тази медицина, която се случва на такова място е доста по-различна от тази, която се случва в болниците. Важно е повишеното внимание към превенцията, защото дори едно елементарно порязване налага да се вземат  всички максимални и необходими мерки, за да  не се стигне до усложнения. Необходима е една свръхвнимателност към състоянието на хората. От опита си при работа на терен, д-р Михайлова се убедила, че направлението наречено планинска медицина е доста специфично и с много особености.

„Това изисква една преценка, до някаква степен и опитност, тоест човек да е изпадал в такива ситуации. Хубаво е лекарите, които участват в експедицията и бъдещите лекари, да имат предвид това, че нещата тук са малко по-различни от това, което се случва в голямата многопрофилна болница.“, казва тя.

Планинската медицина е нейна страст и хоби, нещо, което я вълнува и се старае да е винаги информирана по темата и в крак с новостите. Това, което трябва да се има предвид и да се познава, според нея, са протоколите на Международната комисия по планинско спасяване.

„Забелязала съм, че когато става въпрос за полева медицина, нещата могат да бъдат доста различни, спрямо това, което пише в стандартните учебници, по които учат студентите. Разбира се медицината си е медицина, тя в основата си е една и съща, но тези преценки и комбинирането на неща, са малко по-различни.“, пояснява д-р Михайлова. Според нея подготовката на лекаря идва доста преди експедицията.

„Смея да кажа, че базата от медицинска гледна точка е много добре оборудвана. Разбира се има какво още да се желае, но давайки си сметка къде се намираме, това, което е постигнато за годините до момента от предходните ми колеги е изключително добро.“, казва докторката.

Тя посочва, че тази година, стъпвайки на опита си от предходната експедиция, приема като роля е повишаването на квалификацията на останалата част от логистичния екип по отношение на долекарската помощ и спасителните действия на терен. Това се случва с подкрепата на Българския антарктически институт и Националния центъра за полярни изследвания.

„За мен е много голяма подкрепа корабът, тъй като на него също има медицинско лице“, казва медикът на експедицията. Тя споделя, че в списъкът си с контакти има лекари - специалисти, към които винаги може да се обърне, ако се наложи да се консултира с някого. „Ние лекарите учим обща медицина шест години, но от там нататък започва една тясна специализация и смятам, че е най-добре да се търси мнението на експертите в конкретна област, за да може да се намери най-добрият резултат, най-доброто решение за пациента или пострадалия отсреща.“, казва д-р Севдалина Михайлова и пояснява, че лекарят на базата не работи сам, той работи с екипът от логистици на базата и с екип от лекари в България, на които може да разчита.