site.btaПрисъстваме на онзи момент, в който всекидневието се превръща в история, каза Георги Господинов за „Речник на войната“

Присъстваме на онзи момент, в който всекидневието се превръща в история. Това каза писателят Георги Господинов за книгата „Речник на войната“, съставена от украинския писател Остап Сливински. Българското издание бе представено тази вечер в театралната работилница „Алма Алтер” при Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

„Речници или енциклопедии излизат тогава, когато езикът се е оформил и нещата са се утаили. Тоест, речникът не е книга, която излиза преди, речникът следва. Тук имаме речник на войната по време на война. И това е много особена археология на всекидневието във всекидневието. Ако по време на война има всекидневие“, посочи Господинов по време на събитието.

Според ръководителя на Националния център за книгата в НДК (НЦК) Светлозар Желев книгата е литературен факт и историческо явление. „Тази книга ни дава възможност да се докоснем до историята, до устната история, до личната история на толкова много хора, попаднали в ужасяващата ситуация на война“, обясни Желев, който бе модератор на представянето. По думите му авторът Остап Сливински е хроникьор на кратките разкази на хора, загубили дома си, загубили близки, загубили живота си.

Остап е наистина живият мост между България и Украйна и е един от хората, които са направили толкова много двата народа да се разбираме и познаваме много по-добре, допълни Светлозар Желев.

Остап Сливински се включи в представянето чрез онлайн връзка. Той разказа, че българското издание е осмото на „Речник на войната“. „Това за мен е нещо много трогващо, защото аз чувам в главата си гласовете на тези хора, много конкретните хора, които споделиха с мен тези истории всеки път, когато чета тези истории, преведени на поредния език. За мен това е чудо. Чудо е, че все пак в нашия много луд и непредвидим свят все още има достатъчно акустика тези гласове да бъдат чути глобално“, каза той.

Той отбеляза, че понякога го питат дали е написал книгата за чужденци, за тези, които лично не са били вътре във войната. „Честно казано, трябва да ви призная, че не знам. Не знам за кого съм написал тази книга, за кого съм събрал тези истории, защото книгата е родена от осъзнаването за невъзможността на писането, невъзможността да практикувам това, което бях свикнал да правя, тоест – да описвам света с думите“, посочи той. Почти веднага открих, че самата реалност – тази ужасна, шокираща реалност, реалността на първите дни и седмици на войната, идва със своите думи, допълни писателят.

Той разказа също, че продължава да събира истории на хора, но няма да издава втори том на речника. „Точно тази книга трябва да остане документ на първите месеци на руската инвазия, руската война срещу Украйна. Това ще е някакъв друг проект, но цялата история продължава, за съжаление. И само от нас всички зависи как тя ще свърши“, каза още Сливински.

„Бих искала да ви помоля сега поне за минута да се опитате да си представите онзи ужасен момент, когато започна войната. Нека той никога не се случи с вас. Но кои думи, според вас, биха изразили вашите чувства и целия ви шок? Към кого бихте се обърнали? От своя опит ще кажа – когато започна войната, ви се струва, че всякакви думи стават излишни. Искаме само едно – да има силни действия. А след това се оказва, че думите придобиват нови значения. И именно думи подтикват към действия, лекуват и нараняват едновременно“, обясни посланичката на Украйна в България Олеся Илашчук.

Според доц. Ани Бурова това е книга за това как ежедневният смисъл на думите се преобразува внезапно в екзистенциален смисъл. Книгата е на ръба на документалното, автентичното свидетелство от една страна и на художествената литература от друга страна, разказа тя.

„Ние с Остап сме приятели от много години и аз имам удоволствието да превеждам негови литературни, публицистични текстове и поезия на български език. И когато започна пълномащабната война през 2022 г., всички бяха толкова забързани, толкова изплашени, шокирани, че не знаеха къде да публикуват текстовете, които напираха. И Остап започна да ги публикува в социалните мрежи. Веднага започнах да ги превеждам и да ги предлагам на „Литературен вестник“, отбеляза Райна Камберова, която е автор на превода. По думите ѝ на много места „Речник на войната“ прилича по-скоро на поезия, отколкото на документалистика.

Да издадеш такава книга е въпрос преди всичко на ценности, смята издателят Манол Пейков от „Жанет 45“. За мен най-специалното в тази книга е, че тя илюстрира по един абсолютно директен и непосредствен начин това на колко тънък косъм, всъщност, виси онова, което смятаме, че е наше вечно завоевание – цивилизацията, посочи той.

По време на представянето беше излъчен видеопоздрав от художничката на изданието Катерина Гордиенко. „Когато прочетох „Речник на войната“, разбрах, че най-вероятно това е най-важният проект, в който някога ще участвам. Започнах да работя и не беше никак лесно. Историите са много емоционални и ако ги предавате директно на читателя, той няма да издържи. Затова реших да ги предам чрез метафори. Нещо като мини загадки, които да предават същината на историите, да не са директни. Мозъкът на читателя се отвлича и не се плаши“, посочи тя. За българското издание тя разказа, че е било необходимо да дорисува две букви – У и Ц.