site.btaГеоморфологът Даниела Паскал: Ако искаш да предвидиш бъдещето, трябва да познаваш миналото

Геоморфологът Даниела Паскал е на Антарктида, защото иска да събере проби от скали, които се намират над ледниците и съдържат кварц. Чрез тях е възможно да се разбере кога се е отдръпнал даден ледник, дали това е станало заради ускорените процеси на климатични промени и възможно ли е  да има връзка с човешката дейност.

„Важно е, защото ако искаме да направим някаква прогноза за бъдещето, трябва да познаваме миналото добре - какво се е случило, това е основният смисъл на тези изследвания. Става дума за цикличен процес и ако сме наясно кога ще дойде следващият такъв цикъл, може да помислим как бихме се справили с него. Разбира се това няма да е скоро, а в едни по-далечни времена“, казва тя.

В пробите, съдържащи кварц, се образуват атоми на барий 10 и алуминий 26. Това са космогенни нуклиди, които се формират в кварца, когато той е изложен на естествен радиационен фон. След като пробите бъдат събрани, те се натрошават и се обработват химически в лаборатория. Тогава чрез масспектрометър се измерва изотопното им съотношение, от което може да се научи времето, в което тези скални форми са били изложени на естествения радиационен фон. Това от своя страна дава информация кога глетчерът се е отдръпнал и повърхностите са останали на открито. По този начин може да се установи поведението и движението на самият ледник в миналото.

Даниела Паскал е научен асистент в Института за проучване и развитие във физиката и ядрените науки - Хориа Хулубей, Букурещ. Нейната дейност е фокусирана над датирането на повърхности. Основната цел на Даниела Паскал за тази експедиция е да събере около 20 проби от различни места. Количеството, което е нужно да се събере за една проба, е 300 грама камъни. Тя споделя, че ако работи с 20 проби, това ще отнеме около 3-4 месеца обработка в лаборатория.

Това е първият път, в който Даниела посещава Антарктика, което става възможно заради сътрудничество между Румъния и България.

„Без подкрепата на Българския антарктически институт нямаше да съм тук“ – казва тя.

Проектът на геоморфоложката е двугодишен, а резултатите от него ще бъдат публикувани в научни вестници и списания.

Геоморфологията е наука, която изследва земните форми. Тя изучава как са се образували релефите и как те се променят. Някои геоморфолози изследват начин, по който реките и потоците влияят върху релефа, други - променящите се ледници и движението на скали и почви, а трети се съсредоточават върху подводни образувания. Геоморфологията е важна, защото може да помогне на хората да разберат по-добре променящата се планета. Тази наука води до повече знания за миналото на Земята. Тя може да помогне на експертите да предскажат как релефът на планетата може да се промени, а също така и да се определят въздействията от изменението на климата, като повишаването на морското равнище, разяснява  Даниела Паскал.

Научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) отплава от Варна за своята трета експедиция до Антарктида на 7 ноември 2024 година и след почти двумесечно плаване достигна до остров Ливингстън на 28 декември. Българската антарктическа база „Свети Климент Охридски“ бе открита за новия полярен сезон на 23 ноември 2024 година.

БТА има Национален пресклуб на борда на кораба и за трета поредна година изпраща кореспондент до Антарктида. Материалите на пратеника на БТА Милена Островска са със свободен достъп в специалната тематична рубрика на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат да се използват от всички медии свободно с позоваване на БТА. 

През юни 2023 г. БТА издаде на български и на английски език брой на списание ЛИК "До Антарктида и назад под български флаг". През месец май 2024 г. БТА издаде брой на списание ЛИК, посветен на българската наука на Антарктида, който е свободно достъпен в електронен формат. Броят е преведен на английски и на испански език. 

През февруари миналата година БТА откри Национален пресклуб и в Българската антарктическа база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън. Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" и на българската база “Св. Климент Охридски” с предоставените помещения, които се прибавят към другите 40 национални пресклуба (33 в България, 6 извън страната - в съседни страни и в страни с големи български общности, и един мобилен Национален пресклуб на книгата). 

Така националната информационна агенция на България дава принос към представянето на българската наука на Антарктида и изпълнява мисията си да популяризира България.