site.btaВ Антарктика сеизмографите записват дори ледотресения и шума на морето, каза сеизмологът Гергана Георгиева пред БТА

Главен асистент д-р Гергана Георгиева е учен от Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, занимава се със сеизмология, строеж на Земята и сеизмичност на ледниците. Тя участва в българските антарктически експедиции за шести път. Малко преди да дойде в Антарктика, имала желание да инсталира сеизмична станция, с колегите и били готови дори да я изпратят по някого. В крайна сметка се случило така, че проектът им спечелил финансиране и успяла лично тя да дойде и да я монтира. Гергана подчертава, че това е екипна дейност и в България работи с още 10 души.

„Защо продължих да идвам тук – казват, че ако дойдеш втори път, никога не оставаш само с два пъти и при мен се случи точно така. Но като махнем магията на мястото, още на първата си експедиция се запознах с испанските сеизмолози. Тази комуникация с другите учени, с хората тук в района, е част от магията на Антарктика. Всъщност се връщам заради изследванията и заради хората. Защото ако изследвам строежа и сеизмичността в България, в световен мащаб почти никой не се интересува от това изследване. Ако изследвам същото нещо в Антарктика - всички се интересуват от него“, разказва д-р Георгиева.

Българската сеизмична станция се намира на километър от базата, а пред испанската база „Хуан Карлос 1“ също има станция. В залив Сали Рокс пък са инсталираните наскоро сеизмометри на учените от Обединените арабски емирства. Тази година те се включиха в българската антарктическа експедиция, с чието съдействие стъпиха за първи път на Ледения континент.

Сеизмологът разказва, че хората мислят, че сеизмографите записват само земетресения, а реално, докато имат захранване, те записват всички земни движения. Земетресенията са едва 10% от сигналите, който се записват. Останалите 90%  се наричат сеизмичен шум - това е информация за морето, атмосферата, има следене на циклони, проследяване на айсберги. В Антарктика една немалка част от записа съдържа т.нар. ледотресения - сеизмичните събития, които приличат на земетресения, но се получават при движението на ледниците. Заради близостта на станциите до морето, се записват и морските вълни, приливите, отливите и т.н., пояснява д-р Гергана Георгиева

Усилията в тази част на сеизмологията са да се поддържат и да се записват сеизмичните данни, тъй като те нямат срок на годност, а е важно да има продължителен запис. С развитието на науката можем да се върнем назад, да вземем старите данни, особено от такива екзотични места като Антарктика, където цялата логистика е много сложна, и да приложим нови методи за анализ, да изследваме нови неща, допълва д-р Георгиева и обяснява: „Например моят проект, който реализираме около нашата база, е връзка между движението на ледниците и земетресенията в района на Южния залив. Тоест, ако кажа, че ние ще използваме данните само за да локализираме земетресения, които се случват тук около острова, това е доста ограничено. Защото след пет години може да се развие нова техника на обработка на данните, да дойде друг учен, да вземе тези данни, които днес записваме, и всъщност да направи един много пълен анализ на земната кора, на атмосферата, на ледниците, на морето и въобще неща, които дори не можем да си представим, че ще бъдат изследвани в бъдеще.“

Южношетландските острови и протокът Брансфилд са доста сеизмични. На 40 км от о. Ливингстън  се намира активният вулкан Дисепшън. Той е един от вулканите в Брансфилд, който се показва над повърхността на морето, а има и редица подводни вулкани. Преди пет години в района са се случили две земетресения, които са пред о. Кинг Джордж с магнитуд около 7 по Рихтер. Включително и в залива Емона, пред българската база, преди две години е имало земетресение с магнитуд 5. Тези земетресения с магнитуд над 5 се регистрират от световните сеизмични мрежи, но по-слабите трусове, които преобладават в региона, се регистрират само от сеизмичните станции, които са на островите и на Антарктическия полуостров.

Главен асистент д-р Гергана Георгиева разяснява още, че ледотресенията и паданията на парчета лед могат да бъдат независими събития. Ледотресенията могат да се случват и в по-горната част на ледника и са част от движението му. Има статии, които показват връзка на континента Антарктида с преминаване на сеизмични вълни през леда, което освобождава натрупаната енергия и увеличава броя на ледотресенията.

 „Усилията, които се полагат, са да имаме целогодишен запис. Нашата сеизмична станция работи от 2020 година. Тази година имаме минимален пропуск на данни от месец и половина през зимата. Надяваме се с новите акумулатори и слънчевите панели да постигнем целогодишен запис. Както казах тези данни нямат срок на годност, те са ценни сами по себе си, без значение какво точно изследваме. Наличието им дава възможност на учените за много години напред да изследват района. Абсолютно всичко – сеизмичност, режим на морето, режим на атмосферата и атмосферните процеси.

Например едно от нещата, които може да се изследват, е шумът от морето – как се променя през годините вълнението, дали заливът се пълни с айсберги. Това, което мен ме интересува, е как се променя сеизмичността в района. Тази информация ще се използва и впоследствие от геолозите, които могат да направят по-адекватни модели на геодинамиката и тектониката в района, да докажат техни теории за произхода и отварянето на Брансфилд, както и да анализират комплексно всички процеси на Антарктида, обобщава сеизмологът главен асистент д-р Гергана Георгиева.

Научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) отплава от Варна за своята трета експедиция до Антарктида на 7 ноември 2024 година и след почти двумесечно плаване достигна до остров Ливингстън на 28 декември. Българската антарктическа база „Свети Климент Охридски“ бе открита за новия полярен сезон на 23 ноември 2024 година.

БТА има Национален пресклуб на борда на кораба и за трета поредна година изпраща кореспондент до Антарктида. Материалите на пратеника на БТА Милена Островска са със свободен достъп в специалната тематична рубрика на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат да се използват от всички медии свободно с позоваване на БТА. 

През юни 2023 г. БТА издаде на български и на английски език брой на списание ЛИК "До Антарктида и назад под български флаг". През месец май 2024 г. БТА издаде брой на списание ЛИК, посветен на българската наука на Антарктида, който е свободно достъпен в електронен формат. Броят е преведен на английски и на испански език. 

През февруари миналата година БТА откри Национален пресклуб и в Българската антарктическа база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън. Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" и на българската база “Св. Климент Охридски” с предоставените помещения, които се прибавят към другите 40 национални пресклуба (33 в България, 6 извън страната - в съседни страни и в страни с големи български общности, и един мобилен Национален пресклуб на книгата). 

Така националната информационна агенция на България дава принос към представянето на българската наука на Антарктида и изпълнява мисията си да популяризира България.