site.btaГеорги Кадурин: Най-голямата идея в една роля идва от самата актьорска личност

Артистът не носи идеи, те идват първо от драматургията, след това – от режисьора, после от времето, в което се развиват събитията. Но най-голямата идея в една роля идва от самата актьорска личност. Думите са на актьора Георги Кадурин, който днес празнува кръгла годишнина.

„Стремя се, когато работя, винаги да бъда пределно верен на автора. За мен авторът е велико нещо, от него започва всичко. На режисьора се подчинявам само ако ми е интересно“, казва още Кадурин.

„Дядо Господ така е направил артиста, че той не се обръща назад. Аз не пазя снимки от ролите си. Има колеги, които събират снимки, афиши, даже си водят дневник. За мен в работата ми е важен моментът“, разказва артистът от трупата на Армията.

УЧИ ЗА ИНЖЕНЕР...

Той е роден на 27 януари 1955 г. в Якоруда. Баща му е директор на Института по дървообработване в Пазарджик, майка му е родом от Банско, от Тодевия род, който има историческо значение за града. До четвърти клас Георги Кадурин учи в Благоевград, а след това семейството му се мести в Пазарджик. 

Баща му иска той да върви по неговите стъпки, затова Георги записва да учи в Машинно-електротехническия институт (МЕИ). Учи една година за инженер, но решава да кандидатства във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) „Кръстьо Сарафов“ (днес НАТФИЗ).

„Аз съм печелил второ място на Олимпиада по математика в България. При това въобще не учех, учебниците ми бяха чисто нови. Случи се така, че бях в Пазарджик по време на най-силния период на театъра. Имаше студия към трупата, в която постъпихме заедно с Митьо Марин и Янина Кашева. Само за 17 дни се подготвих за изпитите във ВИТИЗ. Отидох в Якоруда, където съм роден, при баба ми и дядо ми и там се подготвях и репетирах материалите. Приеха ме първи в списъка в класа на Гриша Островски“, спомня си Кадурин. 

45 ГОДИНИ В ТЕАТЪРА

През 1980 г., след като завършва ВИТИЗ, започва работа в Младежкия театър. В периода 1985-1989 г. е асистент по актьорско майсторство на проф. Гриша Островски. От 1990 до 1995 г. е преподавател в Нов български университет (НБУ), а в периода 1996-1998 г. – в Югозападния университет „Неофит Рилски“, в Благоевград.

От 1993 до 1995 г. работи в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, а от 1995 до 1997 г. – в театър „София“. През 1997 г. той става директор на Младежкия театър, като този пост заема до 2006 г. От 2008 г. Георги Кадурин е в трупата на театър „Българска армия“.

Неговата първа роля е на Алън в „Еквус“ от Питър Шафър. Изиграва още ролите на Дон Карлос в „Дон Карлос“ от Фридрих Шилер, Моцарт в „Амадеус“ от П. Шафър, Беранже в „Носорози“ от Йонеско, Хамлет в „Машината Хамлет“ от Хайнер Мюлер, Норман в „Гардеробиерът“ от Ричард Харууд.

Участва във филмите „Фаталната запетая“ (1979), „Смъртта на търговския пътник“ (1985) , „Осем процента любов“ (1990) , „Забранена любов“ (2009), „Стъклен дом“ (2010), „Столичани в повече“ (2015), „Докато Ая спеше“ (2015), „Скъпи наследници“ (2016), „Съни бийч“ (2020). 

През 1995 г. получава наградата на Съюза на артистите („Икар“) за главна мъжка роля в „Поглед от моста“ от Артър Милър с режисьор Леон Даниел. През 2005 г. става носител на наградата „Аскеер“ – за поддържаща мъжка роля в „12 нощ“ с режисьор Крикор Азарян.

/ДД

/МВ/ДС/отдел „Справочна“

Използвани източници: http://www.tba.art.bg/георги-кадурин__110; сп. „Театър“, бр.1/1995 г.; Кой кой е в България, София, 1998, с. 325; Кой кой е в българската култура, Варна, 1998, 232; в. „24 часа“, бр. 27/29.1.2005 г. и  бр. 189/14.7.2012 г.; в. „Стандарт“, бр. 7268/21.4.2013 г.;  https://struma.bg/корени-актьорът-георги-кадурин-два-де/