site.btaУкраинецът Лука Загорулков, участник в Руско-турската война, свързва завинаги живота си с Разград, сочат архивни документи

В хода на военните действия по време на Руско-турската война (1877–1878) военни части от Източния руски отряд преминават р. Дунав при Свищов. Един от първите, които през 1877 г. стъпват на българския бряг до Свищов, е Лука Загорулков (1857–1925), военнослужещ в руската армия. Информация за живота на Загорулков получаваме от неговите наследници, разказа за БТА д-р Дарина Колева, главен експерт в Държавния архив в Разград. Данните тя представи по повод Деня на Разград, който отбелязваме днес и 147 години от освобождението на града.

Д-р Колева обясни, че двадесетгодишният украинец Лука участва в построяването на два понтонни моста източно от Свищов, по които преминава руската армия. Младият военнослужещ се отличава при форсирането на р. Дунав, за което е награден с орден „Св. Георги”. За тези събития във фамилната памет се пази следната история – при преминаването на реката Лука загубва годежния си пръстен. Знамение, казва си той, няма да се върна в родината. И действително така се случва, разказа главният експерт.

Тя заяви, че впоследствие военната част се настанява в Русе. Тук Загорулков среща бъдещата си съпруга Петрана, за която се жени след войната. В Русе остават само две-три години и се преместват в Разград. Д-р Колева добави, че в семейството се раждат пет деца. Лука става предприемач – строител на пътища и мостове. Живее скромно, разчита на себе си и на уменията си. По думите на главния експерт роденият в с. Степанци, Киевска губерния, Загорулков до края на живота си остава в Разград, но тъгата по родния край го съпътства. Той успява да посети родното село Степанци, но дълбокото му желание да посети още веднъж родното място, не се осъществява. 

Д-р Колева обясни, че според запазените архивни документи, като участник във войната Лука Загорулков е подпомаган от общинските власти по повод празници и годишнини. Съхранените сведения сочат, че той заема своето място в местната летопис. С писмо от 21 декември 1932 г. Разградското опълченско дружество "Шипка" отправя искане към общината да се постави възпоменателна плоча на паметника-костница с имената на всички опълченци, разградски граждани - "за спомен и назидание на младото поколение". Общинският съвет одобрява предложението и поставя плоча с имената на лицевата страна на паметника, на която е изписано и името на Лука Загорулков, отбеляза д-р Дарина Колева.

Тя подчерта, че Лука Загорулков си отива от този свят на 68 години през 1925-а, погребан е в разградските гробища. По повод 100-годишнината от освобождението на Разград, отбелязана през 1978 г., местната преса отпечатва спомени за Загурулков от неговата внучка Стефана Чобанова. Името му заема специално място в родовата памет. Негови наследници живеят в различни краища на страната, а част от тях и до днес живеят в Разград, посочи д-р Дарина Колева.

Експертът допълни, че сведенията, които се съхраняват в местния Държавен архив, макар и ограничени като обем, дават възможност да се види отношението на разградчани към останалите живи поборници и опълченци. Във ведомството са запазени сведения за Иван Драганов, Петър Иванов, Гаврил Лефтеров, Анастас Теодосиев и Никола Иванов Комитата. Архивни документи свидетелстват за почитта на местната власт в Разград през 20-те години и към румънския политик Йон Братиану.