site.btaИзложбата „Живи човешки съкровища – България“ показва в Перник осем нови попълнения

Изложбата „Живи човешки съкровища – България“ ще бъде представена в Перник по повод Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“. Експозицията, подготвена от екип на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, ще бъде представена в галерия „Атриум“ на Областна администрация Перник, съобщават от екипа ИЕФЕМ-БАН.

Те посочват, че народният празник „Сурва в Пернишко“ е вписан в Националната представителна листа през 2012 г. В експозицията са включени 42 елемента на нематериално културно наследство, вписани в периода 2008-2024 г. За изготвянето й са използвани архивни документи, съхранявани в Националния център за нематериално културно наследство към ИЕФЕМ-БАН и е реализирана с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

Автори на изложбата са учените от ИЕФЕМ – БАН: чл. кор. проф. д.изк. Мила Сантова, д-р Милена Любенова и архитект Мирелла Кафкова.

Живото наследство са устойчивостта и знанията, предавани от поколение на поколение, хората, които ги практикуват според ЮНЕСКО. През 2024 г. към Националната представителна листа на елементи на нематериално културно наследство са добавени осем нови попълнения - „Да бъдеш гелина: Традиционна сватба от с. Рибново“, „Автентични народни хорà от село Връв“, „Сладкият аромат на наследството. Боян Минчев - майсторът шекерджия“, „Приготвяне на кюстендилски зелник“ - с групов носител Женска група с. Жабокрът, „Дервишовден в Лесичово“, „Варене на бяла халва за Сирни Заговезни“, гр. Борово, „Приготвяне на динен маджун по традиционна технология в с. Смилец“, „Традицията в рисуване на етрополски „плескани" яйца“.

Както БТА писа, изложбата „Живи човешки съкровища – България (Национална представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство)“ бе открита през декември под купола на Ларгото в София. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44 елемента на нематериално културно наследство. Нейни автори са чл. кор. проф. д.изк. Мила Сантова, д-р Милена Любенова и архитект Мирелла Кафкова (ИЕФЕМ – БАН).

/ВСР