site.btaЕлена Николай: Кариерата ми тръгна като буйна река

Много пях, на народните ни песни не се напях. Думите са на голямата българска оперна певица Елена Николай. Днес се навършват 120 години от нейното рождение.

Между 1934 и 1963 година тя пее на най-големите и престижни сцени по целия свят. „Кариерата ми тръгна като буйна река. Спомням си как импресарии, когато искаха да представят някоя млада певица на диригент, първо я плашеха с мен –  българката“, разказва Елена Николай годините и Италия.

Тя е родена на 24 януари 1905 г. в село Церово, Пазарджишка област, под името Стоянка Савова Николова. Нейният баща умира, когато е на три години и майка ѝ Парашкева заминава за Германия да учи за медицинска сестра, и да издържа децата си. Стоянка е отгледана от дядо си Толчо и баба си Стоянка в Панагюрище.

ПЕСНИТЕ НА ДЯДО И ДУМИТЕ НА БАБА: ОТ ТЕБ ЩЕ СТАНЕ ГОЛЯМА ПЕВИЦА

Вечер, сгушена в дядо си, тя слуша песните му и все повтаря „Пей, дядо! Пей, дядо!“, което става и нейния прякор в града. „Моят дядо съчиняваше български песни и аз му притурях. Тогава бях петнайсетгодишна. Той пееше „Зелено горе“, а аз го поправях: „Не е зелено горе, а зелена гора!“. Тогава, поядосан, отвръщаше: „Зелена гора е нещо малко, а зелено горе е много гори… Не знаеш още а, бе, ве, а ще ме учиш“, разказва оперната певица през 1982 г. Така тя подема песента „Дошъл си е Делидеян от зелено горе“ и по цял ден я пее по двора и „раздира“ махалата.

Когато я чува, баба ѝ казва: „Браво, бе, Стоянке, от теб ще стане голяма певица. Пей народните ни песни, ще спечелиш много“. Дядо ѝ и баба ѝ я възпитават в трудолюбие, човечност и справедливост. В протестантската църква в града има малък орган и Стоянка често ходи там. „Удивлявах се и се радвах на чудните звуци, опипвах клавишите със страхопочитание“, спомня си тя.

БЪЛГАРИЯ – АМЕРИКА – ИТАЛИЯ

Началното и прогимназиално си образование Стоянка Николова завършва в Панагюрище.  Майка ѝ се завръща в България и със спечелените от странство пари я изпраща да продължи образованието си в Американския колеж, в Самоков. След завършването му тя е решена да кандидатства в Държавната музикална академия, в София, и се подготвя при музикалния педагог проф. Иван Вулпе. На изпита комисията не я приема, защото не може да свири на пиано, въпреки отличната оценка по пеене.

След неуспеха, през лятото на 1928 г., Стоянка Николова заминава за Америка при брат си Николай. Тя учи философия в лятно училище, взема уроци по пеене и заедно с това работи като помощник-огняр и разносвач на мляко. Мечтата ѝ е да учи пеене в Италия и през 1930 г. Стоянка Николова се явява на изпит в музикалната консерватория „Джузепе Верди“, в Милано. Кандидатите са 63 и се борят за три места. Тя подготвя арията на Далида от операта „Самсон и Далида“ на Камий Сен-Санс. Проф. Винченцо Пинторно я избира с думите: „Това е лъвица!“.

18 ГЛАВНИ РОЛИ В „ЛА СКАЛА“

През 1934 г. Стоянка Николова дебютира на оперната сцена в градчето Сало, близо до Милано, в ролята на Азучена в операта „Трубадур“ на Джузепе Верди. През същата година се „ражда“ псевдонимът ѝ Елена Николай, предложен от италиански импресарио, заради царствената ѝ осанка и приликата с царица Елена, а Николай идва от фамилното ѝ име.

Специалистите спорят дали гласът ѝ е мецосопран или драматично сопрано, а публиката я приема със затаен дъх. През 1938 г. Елена Николай става солистка на оперния театър „Ла скала“ в Милано, на чиято сцена пее до 1959 г. Тя изиграва 18 главни роли в „Ла Скала“, в опери на Джузепе Верди, Винченцо Белини, Рихард Вагнер.

СВЕТОВНА КАРИЕРА

Елена Николай гастролира и в оперните театри в Париж, Ню Йорк, Виена, Лондон. През 1942 г. пее за първи път на сцената на Народната опера в София, отново в ролята на Азучена.

„През дългия си сценичен път съм изпълнила близо 60 роли. Коя ми е най-скъпа? Ами всичките, но все пак ще кажа, че с най-голямо удоволствие пея Амнерис в „Аида“ и Азучена в „Трубадур“. Изобщо, обичам Пучини и Верди“, казва Елена Николай.

Тя се оттегля от оперната сцена през 1963 г., за да дебютира в киното. С нея се свързва режисьорът Виторио де Сика, който я кани да изпълни главната роля във филма му „Бум“. Казва ѝ, че я цени високо като актриса и в последствие тя се снима в седем негови филма. 

Елена Николай умира на 23 октомври 1993 г. в Милано.

/ДД

отдел „Справочна“/ТЖ/МВ

Използвани източници: в.  БТА, ВИНФ, 19.1.2005 г.; „Земеделско знаме“, 20.1.1982 г.; в. „Народна култура“, 9.9.1984  г.; в. „Труд“, 26.1.1985 г.; в. „Вечерни новини“, 30.11.1993 г.; в. „Дума“, 28.1.2005 г.; в. „Стандарт“, 18.6.2006 г.; в. „Стандарт“, 16.1.2007 г..