site.btaИзложбата „Живи човешки съкровища - България“ бе представена в галерия „Атриум“ в Областна администрация – Перник

Изложбата „Живи човешки съкровища - България“ представиха в галерийното пространство „Атриум“ в Областна администрация – Перник. Съорганизатор на изложбата е Сдружение „Локално наследство“, гр. Перник.

Изложбата е реализирана с финансовата подкрепа на Министерство на културата. За нея са използвани архивни документи, съхранявани в Националния център за нематериално културно наследство при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН (ИЕФЕМ – БАН), каза за БТА Д-р Милена Любенова от ИЕФЕМ – БАН, която е и председател на Сдружение „Локално наследство“ – Перник.

Присъстваха още Мирела Таскова, член на екипа по изготвянето на изложбата, и научният секретар на института доц. д-р Вихра Баева.

В експозицията са изложени пана, които представят всички елементи, вписани в Националната представителна листа на нематериалното наследство, или над 40 елемента на знание, умение и практики, които са вписани от стартирането на Националната система „Живи човешки съкровища - България“ през 2008 г. до миналата 2024-а. Тогава се е провела последната сесия на Националната система и са били вписани поредните 8 елемента на нематериалното културно наследство.  

Автори на изложбата са проф. Мила Сантова, д-р Милена Любенова и архитект Мирелла Кафкова към ИЕФЕМ – БАН.

От региона са вписани три кандидатури в Националната представителна листа - обичаят „Сурва“, селското хоро в Пернишко и преди години е била вписана разказвачката баба Лида от град Брезник, съобщи още д-р Милена Любенова.

Тя уточни, че при всяка селекция има регионална листа, в която се излъчва един от участниците. Тази година са били представителите на читалището в село Копаница, Община Радомир, които са представили хорото на песен, което е традиционен елемент на региона.

Живото човешко съкровище са тези носители от различните региони на страната, които продължават да поддържат жизнени точно тези елементи от традиционната култура, които са се адаптирали и продължават да са жизнени в съвременността. Друг важен критерий е да се предават на следващите поколения, тоест да има по-млади хора, които да имат потенциала да усвояват това знание, допълни за изискванията по селекцията д-р Любенова.

„Тази изложба се случи на базата на архивни документи, които са оригиналните от кандидатурите по Националната система, съхранявани в института. След всяка селекция Министерството на културата предава тези документи в архива на Института за етнография и фолклористика с Етнографски музей при БАН, като освен за научни цели ние се стремим и да ги популяризираме“, каза още д-р Милена Любенова.