site.btaСлушаме новини и гледаме хоръри с усмивка или докато готвим, казва пред БТА актрисата и режисьор Касиел Ноа Ашер

Слушаме новини и гледаме хоръри с усмивка или докато готвим, докато си обличаме децата, докато си мислим за кариерата. Това казва пред БТА Касиел Ноа Ашер, режисьор и играещ актьор в „Представление и наказание“, на сцената на „Топлоцентрала“. 

Спектакълът по текстове на Иван Станев и Фьодор Михайлович Достоевски завършва с архивни кадри от масови гробове. „Финалните кадри се заснети от кинолюбители по места, между 1942 и 1944 година. Местното население в Унгария, Украйна, Италия спомага много за прочистване на така наречените обикновени, ненужни човешки същества. Тези неща непрекъснато се случват, а кадрите показват до какво довежда такъв род идеология“, разказва Касиел Ноа Ашер. 

Тя разказва и за личния си подтик да направи този спектакъл: „Когато Иван Станев почина преди година, три дни се ляха крокодилски сълзи и след това всичко се забравя. В България става така обикновено – когато си отиде уникална, талантлива и даровита личност, много гонена и забранявана, много провокативна личност, която е на съвсем различно мнение, и то е опасно за масата, за тълпата, за конюнктурата, и се съпротивлява срещу този наш малък тъжовен контекст“.

АРТИСТЪТ СПИРА ДА Е АРТИСТ, АКО Е СТРАХЛИВ КАТО МИШКА 

„Тази негова съпротива и революционен дух, тази опакост срещу посредственото, този глас, който говори важни, истински, сериозни неща, и то с цинизъм, с чувство за хумор и сарказъм, трябва да се чува. Защото едни артисти престават да бъдат артисти, ако са страхливи като мишки. Артистът трябва да бъде смело, храбро животно. Това е като шута, на който, най-накрая, му режат главата, но той трябва да има сили и смелост да прокламира – да е фар, да е око за зрителя, а не чиновник в институционален театър. По принцип, това е задачата на артиста и мисля, че това май го забравихме“, казва Касиел Ноа Ашер.

По думите ѝ ние живеем в една фасадна демокрация, която „уж е много голяма демокрация, но нещата май не са такива“: „Днес сутринта се събудих с мисълта за Чарли Чаплин и неговия филм „Диктаторът“, който си играе със света във формата на балон. Имам усещането, че ние живеем в такъв свят, в който едни хора, които са с огромна власт в ръцете си, наистина си играят със света като с балон. И заради това, и заради Иван, направихме това представление“.

„Още, когато бях на 13 години и гледах за първи път „Любовта към трите портокала“, „Алхимия на скръбта“, „Раната Войцек“. Това бяха едни забранявани спектакли, играни между два и четири пъти. Спомням си как, натъпкани като сардели, влизахме в „Зала 49“ на театър „София“. Докато влизах, аз видях едни черни коли, с черни стъкла. ДС не спеше. Мисля, че ДС, или такива като ДС, все още не спят, и този глас на Иван е крайно нужен малко да ни вдигне и разкипи кръвта ни“, коментира актрисата пред БТА.

ЗА „ПРЕДСТАВЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ“

Първото завръщане на Иван Станев в България, след емиграцията му в Германия, през 1988 г. е гастрол с авторския му текст „Представление и наказание“ – спектакъл, създаден през 1990 г. като копродукция на „Хебел театър“ в Берлин, фестивала „Театер дер велт" в Есен и „Еуроказ" (Загреб). Спектакълът е посрещнат с бурни овации от европейската и софийска театрална общественост.

„Станев се забавлява да дисектира и създава наново театралния език. Изкусно манипулира и опожарява традиционните сценични похвати. Авторът съчетава високия стил в изказа със сардонични до цинизъм – шеги. Иронично жонглира с категориите вина, покаяние, истина – отдавна затирени в душевната кочина като мръсно, срамно бельо. С невероятно нежни тонове, бележи смъртта не само на отделния индивид, но и на обществения дух. Свят, дерайлирал пред фалшиво благоприличие, самодоволна „етикеция“ –  прикриващи безчестие и зверства, с които се примирихме да живеем“, казва Касиел Ноа Ашер.

По думите ѝ личността на Иван Станев заслужава „да случим на сцената качество и съпротива, защото Иван целият беше Съпротива“: „Съпротива срещу клишета, лесни отговори, удобни позиции, фалшивия морал, беззъбия комформизъм, стадния дух не само в обществото, но и в правенето на театър/изкуство“.

В „Представление и наказание“ сценичното пространство и костюмите са на Антония Пашова-Точка и Давид Илчев, музиката – на Емилиан Гацов – Елби. Участват Явор Костов-Йондин, Яна Зайкова, Йоана Димитрова, Спартак Апостолов и Касиел Ноа Ашер. Асистент-режисьор е Зуи Ицхак Хашмонай, син на Иван Станев.