site.btaБългарски учени изследват антарктически дрожди за нови терапии срещу рак

Български учени работят по проекти за изследване на антрактически дрожди за нови терапии срещу рак, каза проф. Христо Пимпирев, директор на Националния център за полярни изследвания, председател на Управителния съвет на Българския антарктически институт и ръководител на всички антарктически експедиции на България, в предаването „Тази събота и неделя” на Би Ти Ви.

Антарктида заема една десета от земната повърхност и е най-голямата лаборатория на открито в света, каза проф. Пимпирев. Българските изследователи там ще работят по 11 научни проекта, свързани с изучаване на ледниците, тяхното движение и топене, предизвикано от климатичните промени, които се усещат ярко на Антрактида. „Имаме много биоложки проекти, изследваме ДНК на антарктическите бактерии, които са резистентни на човешките антибиотици. Имаме антарктически дрожди, от които са разработени нови терапии против рак от чилийски изследователи, работим по този въпрос с учени от Пловдив”, каза проф. Пимпирев.

Това е екстремна наука, която дава големи резултати както за България, така и за човечеството, вече имаме публикации и в много научни издания, подчерта проф. Пимпирев.

Документален филм за българските антрактици ще снима австрийски продуцент в рамките на 33-ата българска антарктическа експедиция, съобщи проф. Христо Пимпирев. Той поясни, че става дума за австрийски продуцент, който снима с Леонардо Ди Каприо. „С този филм ще излезем на световната сцена. Нека види светът как работим на Антарктида, как всички учени от света идват при нас да им помагаме там, как хората на изкуството идват там, за да разказват на света какво правим там”, каза проф. Пимпирев. 

Той подчерта, че на Антарктида България е сред водещите европейски страни, една от 11-те страни от ЕС, които имат бази и полярни бази на Антарктида. „Виждате за Гренландия каква битка става, Антарктида е богата на полезни изкопаеми, а България е изключително уважавана в антарктическите изследвания, ние сме там. Никой от нашите съседи няма научноизследователски кораб за антарктическите изследвания”, изтъкна изследователят.

Той добави, че с помощта на 33-ата българска антарктическа експедиция три нации за пръв път изпращат учени на ледения континент - Черна гора, Гърция и ОАЕ. Ние сме единствените от целия регион, които имаме полярна база и научноизследователски кораб, каза проф. Пимпирев.

Той благодари на служебното правителство и на медиите, благодарение на които в края на миналата година „политиците разбраха колко е важно финансирането за живота и работата на хората, които са на мисия на другия край на света”. Освен на бюджета, антрактическите мисии разчитат на финансиране и на европейски фондове. Участваме в много проекти, ние сме в големи структури, в Европейския полярен борд, уточни проф. Пимпирев.

Той изтъкна, че благодарение на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий” българските антрактически експедиции са на световната карта на изследване на океаните, което по решение на ООН ще е във фокуса на глобалните инициативи и изследвания през следващите 10 години. В сътрудничество с Франция вече сме и морска нация глобално, каза проф. Пимпирев.

Научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) отплава от Варна за своята трета експедиция до Антарктида на 7 ноември 2024 година и достигна до остров Ливингстън на 28 декември. Българската антарктическа база бе открита за новия полярен сезон на 23 ноември 2024 година.

Третата група от 33-тата антарктическа експедиция , част от която е и кореспондентът на БТА Милена Островска, пристигна на остров Ливингстън на 16 януари. Проф. Христо Пимпирев се отправя към Антрактида за участие в 33-тата българска антарктическа експедиция на 4 февруари.

БТА има Национален пресклуб на кораба и в българската антарктическа база “Св. Климент Охридски” и изпраща свой кореспондент за трета поредна година, за времето на плаването за научни изследвания на Антарктида на българския военен научноизследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий” и в българската антарктическа база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън. Материалите на кореспондента на БТА Милена Островска ще бъдат със свободен достъп в специалната тематична рубрика на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и ще могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. 

БТА имаше кореспондент - Константин Карагьозов, при историческото първо плаване през експедицията в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Той предаваше във всеки от 127-те дни на експедицията новини в текст, видеоматериали и снимки за научните изследвания по време на цялото плаване, включително през Атлантическия океан в двете посоки, и през целия престой на Антарктида. 

БТА имаше пратеник и при второто плаване на българския научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" по време на научните изследвания на Антарктида - Емил Граничаров, който изпращаше своя видео корабен дневник с възможност материалите да бъдат използвани от всички медии и те го правеха не само в България, а и по света - пример са подробните публикации по БТА в аржентинските медии.  

През месец май 2024 г. БТА издаде брой на списание ЛИК, посветен на българската наука на Антарктида, който е свободно достъпен в електронен формат. Броят е преведен и на английски, и на испански език.