site.btaЖителите на плевенското село Долни Вит си създадоха сами Етнографски музей

Самобитен етнографски музей съхранява бита и традициите на хората от село Долни Вит, област Плевен. Той е създаден от местните хора към читалище „Христо Ботев 1930“. 

„Идеята възникна по време на ковид пандемията. Тогава заради наложените ограничителни мерки нашата дейност бе спряла, нямаше какво да се прави и реших, че можем да създадем такъв музей, който да показва културата и бита на селото ни“, разказа пред БТА секретарят на читалището Галя Иванова. 

Музеят е разположен в сградата в центъра на селото, в която се помещават читалището и кметството. 

След като решихме да направим такава сбирка, тръгнахме от къща на къща, за да проучим кой какво може да ни даде. В началото хората бяха малко недоверчиви, но след като няколко семейства се отзоваха, и други започнаха сами да ни предлагат различни вещи, разказа Галя.

Част от експонатите тя открива в къщи, продадени от наследници, които новите собственици искат да изчистят от старите вещи. 

Така постепенно започва да се оформя и етнографският музей на село Долни Вит. Различни кътове в него пренасят посетителите години назад във времето. Представен е т. нар. оджак – всекидневната стая с огнището и с веригата за закачения котел на нея, ниската масичка с малките столчета, посудата, постелките на пода, съдовете за приготвяне на храна и т.н. 

В музея посетителите могат да видят различни видове рогозки, дървена вила, рало, кошове за пренасяне на земеделската продукция, сечива, кука за вадене на ледени блокчета от замръзналата река Дунав през зимата. С тези ледени блокчета е правен нещо като фризер в подземието на училището. Там те са се нареждали и така се е съхранявало месо и риба през зимните месеци, обясни Иванова. 

Най-трудният за сглобяване експонат в музея се оказва станът, който в Долни Вит се е наричал дузен. Той е показан, за да може днешното поколение деца и младежи да видят на живо и да придобият по-ясна представа за това как се е използвал станът и колко умения и усилия са влагали жените, за да работят на него и да създават уникални черги и килими.

Акцент в музейната сбирка са народните носии, характерни за власите в село Долни Вит. Това са изключително красиви мъжки и женски дрехи, изработвани, разбира се, изцяло на ръка и много тежки, подчерта Иванова.

Специален кът е посветен на закритото вече училище в селото. Поставен е стар чин, летописната книга, снимки, вещи от училищния живот. 

Макар и разположен в малко село музеят има своите посетители. През летните месеци това са децата, дошли на гости на баба и дядо, наследници, които се връщат към спомените си в Долни Вит, както и случайни посетители, минаващи през населеното място по различни поводи и с любопитство надникват в музейната сбирка, за да се потопят в една отдавна изчезнала атмосфера от миналото на местното население.