site.btaНикола Образописов е сред най-видните личности на Самоков, каза директорът на местния музей д-р Веселин Хаджиангелов

Никола Образописов е една от култовите личности на Самоков. Не само като зограф, като личност и творец, а и като един своеобразен началник на документирането на историческите обекти. Това каза в интервю за БТА директорът на Градски исторически музей – Самоков д-р Веселин Хаджиангелов. Той бе потърсен за коментар по случай 110-ата годишнина от смъртта на българския художник, която се навършва днес. 

Д-р Хаджиангелов каза, че Образописов е изрисувал голяма част от стенописите в Бельова църква „Рождество Богородично“. В нея има и надпис, който документира „живота“ на храма още от времето, когато е бил затрупан в земята. В текста, в който се намира над вратата, се споменава и за състоянието на стенописите, които са били доста увредени. По думите на директора на музея това се явява и причина Никола Образописов да изрисува отново храма през 1869 година. „Много са приносите на Никола Образописов в изобразителното изкуство. Говорим за новото време - ако той е един от последните зографи на Самоковската художествена школа, то той се явява също като един от първите светски художници, защото извън религиозната живопис сюжет на негови картини стават пейзажите“. По думите на д-р Хаджиангелов Образописов е сред първите художници, документирали паметници. 

Негови творби могат да се видят във всеки самоковски храм, както и по селата в общината. Той е рисувал стенописи в Кюстендилско и в съседните държави - Република Северна Македония и Сърбия. 

Стенописите му са интересно съчетание между традициите на Самоковската художествена школа и един нов, възрожденски дух. „Той е един от малкото зографи, който предпочита да рисува новите български светии“, каза директорът. 

Никола Обрзаписов е изографисал и иконата на свети Симеон Самоковски в храма в село Долни Лозен. Българският художник е оказвал и помощ на фамилията Карастоянови за българската печатница и е играл важна роля като съдия в Самоков. 

Уредникът в самоковския музей Любомир Николов припомни, че в Самоков има къща на Никола Образописов. Тя е паметник на културата от национално значение, но е в тежко състояние. „През 2019 направихме честване на Никола Образописов по повод 190 години от неговото рождение. Заснехме и документален филм за него, в който споменахме именно за тази къща. Ценността й е не толкова като сграда и постройка, а в самата й живописна украса“, каза още Николов. По думите му в къщата може да се види възрожденски джамал, който е свързан с огнището и е непокътнат през годините. През 80-те години на XX век е направен опит за реставрация. От екипа на музея изразиха надежда в бъдеще да бъде намерен начин тя да се превърне в музей. 

Синът на Никола Образописов – Борис Образописов, е успял да дари или продаде на символична цена много от артефактите, които са останали от баща му. Това включва инструментариума, четките, сандъчето, което той е ползвал. 

Според справка на отдел „Справочна“ към БТА на днешния ден се навършват 110 години от смъртта на Никола Образописов. Той е роден през 1829 годна и починал през 1915 година. 

Представител е на Самоковската художествена школа. Внася светски елементи в религиозната живопис. Зографисал е част от иконите в църквата "Св. Параскева" в с. Радибош, Пернишка област (1848) и в Лозенския манастир "Св. Спас" (1855), църквата "Св. Илия" в с. Горни Окол, Софийска област (1857). Рисувал е в Рилския манастир, метоха "Орлица" и параклиса "Св. Лука" към него, в Бельовата църква в Самоков. Автор е на стенописните композиции "Пренасяне на мощите на св. Иван Рилски в Рилския манастир" и "Срещата на цар Петър със св. Иван Рилски" - едни от първите композиции с историческа тематика (1863, изписани в църквата "Св. св. Петър и Павел" в метоха "Орлица" на Рилския манастир). В самобитния стил на възрожденската живопис създава популярната жанрова картина "Селско хоро от Самоковска околия" (1892). Рисува по памет портрет на баща си (1871), автопортрет и семейни портрети по фотографии (1897, 1903).