Нов начин за изследване на ДНК в древни кости може да наложи преосмисляне на ключови моменти от ранната история на Великобритания, твърдят изследователи, цитирани от Би Би Си.
Досега учените можеха без проблеми да проследят големите промени в ДНК, които настъпват в продължение на хиляди или милиони години – те дават представа, например, как ранните хора са еволюирали от маймуноподобни същества.
С новите генни открития изследователите вече могат да идентифицират по-фини промени - само за стотици години, които дават сведения за това как хората са мигрирали и са взаимодействали с местни жители.
В момента учените прилагат новия метод, за да анализират човешки останки, намерени във Великобритания, включително от времето, когато римляните са изместени от англосаксонски елит от Европа.
„Новата ДНК техника е революционна“, обяви професор Питър Хедър от Кралския колеж в Лондон, който работи по проекта заедно с разработчиците на новия метод от Института „Франсис Крик“ в Лондон.
В рамките на проекта ще бъде анализирана ДНК на повече от 1000 костни останки на хора, живели във Великобритания през последните 4500 години, но изследователите са се фокусирали върху времето след напускането на римляните като особено интересна епоха за изучаване.
Какво точно се е случило през този период преди повече от 1500 години, не става ясно от писмените и археологическите данни. Историците са разделени в мненията си за мащаба и характера на англосаксонското нашествие, дали то е било голямо или малко, враждебно или в дух на съглашателство.
„Новият метод ще ни позволи да определим вида на отношенията, които се установяват с местното население“, казва той и добавя: „Дали те са си сътрудничили, дали е имало кръстосване, дали местните жители са били в състояние да си проправят път към елита?“.
Изследователите са оптимистично настроени за успеха на техниката, известна като Twigstats, след като са я изпробвали върху човешки останки, намерени в континентална Европа между първите десет века. Голяма част от това, което са извлекли от ДНК за разпространението на викингите в Скандинавия, съвпада с историческите данни.
Този резултат, публикуван в списание "Нейчър", потвърди, че методът работи, като същевременно показа колко мощен може да бъде той при хвърлянето на нова светлина върху приетите факти, когато находките не съвпадат с написаното в учебниците по история.
Проблемът, който изследователите се опитват да преодолеят, е, че генетичният код на човека е изключително дълъг - състои се от 3 милиарда отделни химически единици.
Забелязването на малки генетични промени в този код, които настъпват в продължение на няколко поколения, например в резултат на кръстосване на новодошлите с местното население, е като търсене на игла в купа сено.
Изследователите решават проблема, като, така да се каже, премахват купата сено и оставят иглата на видно място - те намират начин да идентифицират по-старите генетични промени, да ги пренебрегнат и да разгледат само най-новите изменения.
Те са прегледали генетичните данни на хиляди човешки останки от онлайн научна база данни, след което изчислили колко близки са те помежду си, кои части от ДНК от кои групи са наследени и кога.
По този начин се създава родословно дърво, в което по-старите промени се появяват в по-ранни клони, а по-новите - в по-нови „клонки“, откъдето идва и името Twigstats (twig – англ. клонка, бел. ред.).
Освен че показва кръстосване с различни популации, древната ДНК съдържа изключително важни подробности за това как хората са се справяли с ключови исторически сътресения, като епидемии, промени в храненето, урбанизация и индустриализация, обобщават британските учени.
/ТС/
news.modal.text
