site.btaВера Кирова: Балетът може да умре в мен само ако аз умра

Нищо не ме радва така, както професията ми, без която животът ми би изглеждал пуст и безсмислен. Това казва примабалерината Вера Кирова, която днес празнува своята 85-годишнина.

По думите ѝ балетният актьор трябва да притежава безкрайна привързаност към танца, честно отношение към своята работа и безгранична вяра в собствените сили. 

Балетът може да умре в мен само ако аз умра, споделя Вера Кирова. Допълва, че балетът за нея е изкуство, което създава художествени образи. „Аз принадлежа към това изкуство“, посочва тя.

ВСИЧКО ЗАПОЧВА ОТ СЕМЕЙСТВОТО...

Вера Кирова е родена на 1 януари 1940 г. в Петрич, в семейство на потомствени музиканти. Към балета я насочва нейната майка, която открива, че детето притежава задължителните качества за балетното изкуство – пластичност и музикалност.

„До 8 годинки съм живяла в Петрич. Спомням си старата ни къща с чардака, часовниковата кула до нея... Улицата ни водеше право към Беласица. Как сме си играли там на „къщички“, на „кукли“, събирали сме кестени... Дядо ми беше учител. Даскала му казваха – аристократичен тип, много емоционален, свиреше на цигулка. Слушала съм го от двора или зад вратата на неговата стая (много своенравен беше). Голям род сме. Бежанци от Солунско. Баща ми е бил тютюнев специалист. Обикалял е Пиринския край – Сандански, Благоевград, Банско, Гоце Делчев. А майка ми имала подчертан интерес към театралната самодейност, рисувала. Тя и сега рисува. Помня, че в училище за един концерт Христина Попова подготви програма, в която играх (за първи път!) балет… После родителите ми се преместиха в София, в „Овча купел“, разказва Вера Кирова.

През 1958 г. тя завършва първия випуск на Държавното хореографско училище в София. Възпитаничка е на Валя Вербева. В периода 1958-1959 г. е хонорувана балерина от балетния състав на Софийската народна опера. През следващия сезон танцува в Русенската народна опера. От 1960 г. е редовна артистка в Софийската народна опера. 

На 18-годишна възраст тя изпълнява с успех първата си голяма роля  – Аврора от балета „Спящата красавица“ на Чайковски, подготвена от видната съветска педагожка Фея Балабина. Още от началото на сценичната си практика, балерината показва предпочитание и артистична нагласа към меките, изящни форми на класическия танц.

Вера Кирова специализира в Болшой театър при Нарина Семьонова. Творческите ѝ контакти с редица изтъкнати балетмайстори като Жорж Скибин, Жан Бабел, Питър Ван Дийк, Юкико Томой, Чибукяни, Лавровски, Григорович, Харангозо, Борковски и други разкриват нейните пълни възможности в танца.

От 1967 г. е солистка, а малко по-късно става примабалерина на Софийската народна опера.

ТАНЦУВА С НАЙ-ГОЛЕМИТЕ

Танцува с Мая Плисецкая и Наталия Бесмертнова, както и с Алисия Алонсо, Сюзън Фарел, Ноела Понтоа и Йоко Моришита, Клод Беси, Ева Евдокимова Карла Фрачи.

Българската балерина е гост на международните галаконцерти в Париж, Мадрид и Хавана, в Токио, Берлин и Осака, в Лозана, Мюнхен и Хелзинки. Танцува като примабалерина във Валонския балет, в Театър франсе дьо данс, в Големия балет на Осака, в Женевския балет на Баланчин, в Интернешънъл Лондон Бале, в Японския национален балет,  в „Груп дез етоал“ в балета на Ница, в Маки балет – Токио.

Гастролира с голям успех в Съветския съюз, Франция, Италия, Федерална република Германия (ФРГ), Германската демократична република (ГДР), Испания, Швейцария, Югославия, Полша, Белгия, Люксембург, Холандия, Япония, Индия, Сингапур, Дания, Куба, Мексико, Гърция, Турция, Чехословакия, Румъния.

Световната критика я определя като една от наследниците на Ана Павлова.

Много балетни спектакли с Вера Кирова са филмирани. С нейно участие са направени филмови версии на балета „Жизел“ от Адам за датската, японската и френската телевизия. Балетмайсторът Питър ван Дийк филмира с нейно участие балета „Пепеляшка“ на Прокофиев.

Участва в журито на авторитетните международни балетни конкурси в Москва, Варна, Токио. От 1985 г. е балетен режисьор в Софийската народна опера.

Вера Кирова изиграва ролите на Одета-Одилия в „Лебедево езеро“ на Чайковски, „Жизел“  на Адам, Аврора в „Спящата красавица“ на Чайковски, Фигия в „Спартак“ на Хачатурян , Жулиета в „Ромео и Жулиета“ на Прокопиев, Китри в „Дон Кихот“ на Минкус, Шехерезада в „Шехерезада“ на Римски Корсаков, Раймонда в „Раймонда“ на Глазунов, Пепеляшка в „Пепеляшка“ на Прокопиев, Франческа в „Франческа да Рамини“ на Чайковски, Принцесата в „Дървеният принц“ на Барток, Девойката в „Рапсодия в синьо“ на Гершуин, Гайане в „Гайане“ на Хачатурян, Хлоя в „Дафнис и Хлоя“ на Равел, Господарката на медната планина в „Каменното цвете“ на Прокопиев, Мария в „Бахчисарайски фонтан“ на Асафиев, Блудницата в „Блудния син“ на Прокопиев, Демна в „Нестинарка“ от Марин Големинов, Папеса Йоана в „Папеса Йоана“ от Веселин Стоянов, Вида в „Легенда за езерото“ от Панчо Владигеров. Тя изпълнява още  първите роли в балетите: „Корсар“, „Баядерка“, „Болеро“, „Ла Пери“, „Шопениана“, „Комба“, „Класическа симфония".

Вера Кирова е съпруга на журналиста Боян Трайков. Срещат се във Варшава, където той е кореспондент на БТА, а тя е в полската столица за гастрол.

ПРИЗНАНИЕ

На Първия международен балетен конкурс във Варна през юли 1964 г. получава първа награда и златен медал, който ѝ е връчен от председателя на журито Галина Уланова.

На 21 май  1966 г. получава званието „Заслужил артист“. През 1971 г. става лауреат на Димитровска награда, а три години по-късно получава званието „Народен артист“. 

През 1973 г. е наградена със златен медал от фестивала в Осака, Япония. Лауреат на Втория международен балетен фестивал в Париж през 1974 г. и носител на международната награда „Ана Павлова“ на Френската академия за музика и балет през 1980 г. През 1981 г. е наградена от Съюза на музикалните дейци със „Златна лира“ и с международната награда „Тепсихора“ на Френския университет по танц.

През 2021 г. Румен Радев връчва на Вера Кирова почетния знак на държавния глава за нейните заслуги към развитието на българското балетно изкуство.

Вера Кирова е сред създателите на Международния балетен конкурс в Генуа, Италия. От 1980 г. тя оглавява журито му и участва в галаспектаклите на финала. Известната българска балерина е почетна гражданка на два италиански града – Генуа и Сан Ремо, а от 70-те години на 20-и в. името ѝ е вписано в енциклопедиите на Германия, Франция, Англия, Япония. 

През 1973 г. френската телевизия прави специален филм за Вера Кирова – „Портрет на една звезда“, в който ѝ партнира Атилио Лаби. По това време той е премиербалетист в Гранд опера. Костюмите са на Пиер Карден. 

Вера Кирова прави възстановки на постановки на Питър ван Дайк – „Незавършената симфония“; на Жорж Скибин – „Ла Пери“, на Серж Лифар – „Ромео и Жулиета“.

/ДД

/ДС/отдел /„Справочна“

Използвани източници: в. Народна култура, бр. 1/01.01.1972 г.; в. Средношколско знаме, бр. 15/13.01.1976 г. ; в. Нова светлина, бр. 138/17.11.1981 г. ; в. Пиринско дело, 27.04.1985 г.; в. Труд, бр. 37/14.02.1994 г. ; в. 24 часа, бр. 196/24.07.1991 г.; Голяма енциклопедия на България, 2012, с. 2320 ; БТА, ВИНФ, 28.09.2021 г.; https://kultura.bg/article/1627-vera-kirova-pyrvata