site.btaВ новия брой на списание ЛИК се вижда непрекъснатото надграждане на една голяма традиция, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев

В декемврийския брой на списание ЛИК, посветен на 120-годишнината на Народния театър „Иван Вазов“, се вижда непрекъснатото надграждане на една голяма традиция. Това каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев по време на представянето на броя тази вечер.

По думите му хронологията на БТА показва съхраняването и развиването на тази традиция. Кирил Вълчев обясни, че тази хронология започва през 1923 г., когато сградата на театъра изгаря, а впоследствие се възстановява до 1928 г.

„Броят започва с въведение от Иван Вазов от време, когато БТА още не е съществувала – 1881-1884 г. той пише статии за необходимостта от Народен театър. Но началото на летоброенето се смята 1904 г., когато на 1 януари управителят на подкрепяната от държавата драматическа група „Сълза и смях“ е назначен интендант и всъщност така започва българският Народен театър“, каза генералният директор на БТА.

Той обясни, че корицата на броя е предизвикателна не само заради модерната визия, изработена по проекти на студенти от Националната художествена академия (НХА), но и заради поставения акцент на театър „Основа“ – онази дървена постройка, от която всъщност започва театърът през 1888 г., когато още не се нарича „народен“.

Кирил Вълчев отбеляза, че има важно послание в това читателят да види как тази дървена постройка се превръща след години в „разкошната сграда с три пъти повече места, с  оформление на известния виенски художник Рудолф Фукс вътре в залата“. „Човек си дава сметка за бързото развитие на един вдъхновен народ, който буквално за няколко десетилетия, след пет века липса на самостоятелно развитие, поема по пътя на най-напредналите в Европа“, обясни генералният директор на БТА.

Той допълни, че в декемврийския брой на ЛИК има и друго послание – че времето може да примири всичко, дори най-острите противоречия. „Включително в историята на театъра знаем, че заради откриването на театъра за шест месеца е затворен Софийският университет, например. И ние затова сложихме, под формата на хронология, двете горещи теми от последните години – изборът на сегашния директор на театъра и вълненията около това и буквално от последните седмици – вълненията около спектакъла „Оръжията и човекът“ с режисьор Джон Малкович. Сигурен съм, че тези теми ще бъдат четени след стотина години по начина, по който ние сега доста по-спокойно четем за вълненията някога покрай освиркването, например, на Фердинанд при откриването на Народния театър през 1907 г.“, каза Вълчев. 

На деня на свети Стефан, чието име на гръцки означава венец, увенчаваме 2024 г. с представянето на декемврийския, 12-и брой, на списание ЛИК, посочи той. Генералният директор на БТА припомни, че през тази година броевете на изданието са били свързани с анкетата „Спортист на Балканите” – във връзка с 50-годишнината от началото й, Дечко Узунов - по повод 125 години от рождението на художника, Панчо Владигеров - за 125-ата годишнина от рождението на композитора, българската следа в Космоса – по повод 45-ата годишнина от полета на първия български космонавт Георги Иванов, българската наука на Антарктида, Атанас Далчев – за 120-ата годишнина от рождението му, 55 години от откриването на курортния комплекс „Албена“, олимпийската слава на България, Борис Христов - по повод 110-ата годишнина от рождението на оперния певец, 155-ата годишнина на Българската академия на науките (БАН), 10-ото издание на единствения по рода си кино-литературен фестивал „Синелибри“.

На английски са преведени броевете на ЛИК на темите „Българската следа в Космоса“,и „Българската наука на Антарктида“ , който излезе и на испански език. В процес на превод на английски език към момента е още едно от изданията на ЛИК - „155 години БАН“.

„Ние се опитваме да приобщаваме през тази година българите от цялата България, както и от българските общности извън България, където БТА има национални пресклубове, да участват в тези представяния“, каза Кирил Вълчев.

Той посочи, че над 300 броя от хартиеното издание се разпространяват безвъзмездно в национални и регионални библиотеки, културни институции, университети във и извън България. „Например, изучаващите български език в Букурещ помолиха да им изпращаме списанието и там, защото преподавателите им разказват, че по него някога са учили български език. Надяваме се да можем да увеличим тиража през следващата година, така че навсякъде, където се изучава по света български език, да получават и хартиеното издание“, каза Вълчев. Допълни, че в електронен вариант списанието може да бъде прочетено свободно и безплатно на интернет страницата на БТА.